* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала мама, имала
едного сина Тодора;
та па го мама изпрати
на голям кяр да си иде.
Тодор Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
чакай ме, либе Петкано,
чакай ме до девет годин,
покарай лято десето,
тогиз да не ми се надеяш!
Тя си седяла Петкана,
та е чекала, чекала;
мина се девет години,
покара лято десето.
Ева че иде млад Тодор,
та си на порти похлопа,
тя е излела Петкана.
Пътник Петкана думаше:
- Мома Петкано, Петкано,
има ли конак за пътник?
Петкана каже пътнику:
- Пътниче, младо друмниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам!
Па стана Петкана, отиде
свекърва да си попита:
- Мамо ле, стара майчице,
пътник ни тропа на порти,
дали му, мамо, отворя?
А свекърва й думаше:
- Отвори, мари, Петкано,
че и наш Тодор тъй ходи...
И Петкана му отвори,
та ми влезе млад пътник.
Петкана пътнику думаше:
- Пътниче, младо друмниче,
че и наш Тодор тъй ходи
А пътниче й думаше:
- Мома Петкано, Петкано,
я готви топла вечеря,
той ще и Тодор да дойде.
А Петкана му думаше:
- Пътниче, младо друмниче,
аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Па стана Петкана, отиде
свекърва да си попита:
- Мамо ле, стара майчице,
пътник ми иска вечеря.
А свекърва й думаше:
- Готви му, снахо Петкано,
че и наш Тодор тъй ходи,
та му готвят хората...
Тя му готвила Петкана,
готвила и му сложила,
а пътниче й думаше:
- Мома Петкано, Петкано,
я ела да вечеряме.
А Петкана му думаше:
- Пътниче, младо друмниче,
аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Па стана Петкана, отиде
свекърва да си попита:
- Мамо ле, стара майчице,
пътник ме вика, майчице,
та двама да вечеряме.
А свекърва й думаше:
- Я иди, снахо Петкано,
че и наш Тодор тъй ходи,
та го придружават хората...
Та си Петкана отиде
с пътниче да си вечеря.
Та ще си легне млад пътник
и Петкана си викаше:
- Я ела, моме Петкано,
та двама да си легнеме!...
А Петкана му думаше:
- Пътниче, младо друмниче,
аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Па стана Петкана, отиде
свекърва да си попита:
- Мамо ле, стара майчице,
пътник ме вика, майчице,
та двама да си легнеме...
А свекърва й думаше:
- Иди си легни, Петкано,
аз да си точа бръсначи,
а ти ги вземи, Петкано,
та кога заспи млад пътник,
ти му главата отрежи -
да ни остане имане!
Тя я послуша Петкана,
взела е остри бръсначи,
та па си легна при пътник.
Пътник си легна, та заспа.
Тя е станала Петкана,
та му главата отряза.
Кога е било заранта,
ей че иде сестра му
и на майка си думаше:
- Честит ви, мале, гостенин -
нали си дойде млад Тодор!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010