* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала мама, имала
един ми син Стояна,
той за син, той за дъщеря.
Като си Стоян порасна,
побърза да го ожени,
хубава булка му взела,
хубава булка, Тодорка.
Кат си сватбата минала
и си сватбаре отишле,
Стоян мама си думаше:
- Хай да ме, мамо, отделиш
от бащини къщи високи,
от бащини двори широки,
от бащини ниви големи!
Майка му дума Стояну:
- Стояне, синко Стояне,
от кого да те отделя;
дали от братя невръстни,
или от сестри по-малки?
Стоян се люто разсърди,
ах, че си Стоян забягна
във тази равна Добруджа.
Девет години печелил,
голямо стадо накупил.
Ах, че се Стоян замисли
пак да се назад повърне
при свойта стара майчица,
при свойто булче хубаво.
В тяхно си село отиде,
на техни порти похлопа,
като похлопа и повика:
- Тодорке, булке хубава,
ела ми порти отвори!
Кат излязла Тодорка,
Стоян Тодорка продума:
- Има ли място за мене,
за мен и за стадото,
таз вечер у вас да нощувам?
Тодорка дума Стояне:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Свекърва дума Тодорке:
- Иди го, къзъм, повикай,
че и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, синко, тъй пита.
Стоян си в къщи привлезе.
Дето си Стоян сядаше,
пак там си Стоян поседна,
дето си пушка качеше,
пак там я Стоян закачи,
дано би да се усетят,
дано би да го познаят.
Никой Стоян не позна...
Вечеряли и говорили,
Стоян Тодорка думаше:
- Ела ми, Тодорке, постели!
Тодорка дума Стояну:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
- Иди му, къзъм, постели,
че и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, къзъм, тъй пита.
Като си горе отишли,
да му Тодорка постели,
Стоян Тодорке думаше:
- Не ме ли позна, Тодорке,
че аз съм твоя Стоян?
Както си сладко думали,
тъй са си сладко заспали.
Чакала Тодоркината свекърва,
няма я Тодорка, не идва.
Остра си брадва вземала,
при тях в стая привлязла,
на Стоян глава отсича.
Скача Тодорка и писва:
- Що стори, майно, направи,
туй беше наш Стоян!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010