* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Добрица двори метеше
през пътя пътник минава,
той си Добрици думаше:
- Добрице, млада невясто,
има ли конак за нас,
за нас конак у вас?
- Постой, пътник, почакай,
да ида баба да питам!
- Бабо ле, мила и драга,
пътник е минал, бабо ле,
пътник тропа, хем чука
в наще порти демирли,
дали да му, бабо, отворя?
- Отвори му, млада невясто,
той и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, тъй късно дохожда.
Та му Добрица отвори,
пътник Добрици думаше:
- Ела ми конче разведи,
хазната да ми подпреш,
барабар ще я направим.
Та му Добринца подпряла,
пътник си конче връзваше,
дето го Стоян връзваше
и пушката си закача,
дето я Стоян закачаше.
Колко ми мяза Стояна,
Стояна - пътник стопанин...
Яли са, още и пили,
пътник е вода поискал.
До де Добрица да стане,
баба й станала по-напред,
чаша му вино наляла,
в чаша - жълта отрова,
та му виното подала.
Стоян се с душа разделя...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010