* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Вчера се Стоян ожени,
днеска се скара с майка си
за къщнина, за покъщнина,
за буйни лозя бащини,
да дядови си ливади,
за ливади, за кории.
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
от кого да те отделя -
дали от братя по-стари,
или от сестри по-млади?
Стоян се жалба нажали,
из двори Стоян ходеше,
сред двори дърво високо,
под дърво мрамор бял камък.
Стоян на камък поседна,
дребни си сълзи ронеше,
от Бога книга паднало
на Стояново коляно.
Стоян от книга отбира,
Стоян си книга прочете -
да бяга Стоян, да бяга
от мама ще му й ижеля!
Че стана Стоян, че стана,
че стана Стоян, забягна
през тиха бяла Дунава.
Че стоя Стоян, че стоя,
че стоя малко, не много,
тъкмо ми девет години.
Спечели Стоян, спечели,
спечели много имане,
чуди се Стоян, мае се
как парите да пренесе.
Сам си се Стоян усети,
че купи влашки говеда,
че купи Стоян, що купи,
пари пак му артиснаха.
Пазари Стоян, пазари
говедари и кехаи,
че си стоката прекара.
Остави Стоян овчари
на бащини си ливади,
и на кехаи поръча:
- Тук стойте и пасете,
аз рано в зори ще дойда!
Отиде Стоян у тях си.
Стоян на порти похлопа,
излезе булка под було.
Стоян на Гунка думаше:
- Я питай, Гунке, мама си,
има ли конак за юнак,
за юнак и за кончето?
Гунка Стояни думаше:
- Стояне, младо юначе,
аз имам стара свекърва,
да ида, да я попитам,
да видим какво ще рече!
Гунка свекърва думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
я пусни младо юначе,
младо юначе търговче
таз вечер тука да си спи,
че наши Стоян тъй ходи,
тъй ходи Стоян, тъй пита
за конак да конакува...
Мама на Гунка думаше:
- Пусни го, Гунке, пусни го!
Гунка си порти отвори,
че си търговче пуснала.
Дето си Стоян слязваше -
там си слезе и търговче;
дето си Стоян коня вържеше -
там и търговче го върза;
дето си пушка качеше -
там търговче пушка закачи;
дето си Стоян сядаше -
там седна и търговче...
Гунка му ръка целуна,
търговче Гунки думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
я питай, Гунке, мама си,
пуща ли те свекърва ти
въз мене, Гунке, да си спиш?!
Гунка мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
пущаш ли те този вечер
въз търговче да си спя?
Мама на Гунка думаше:
- Я иди, Гунке, я иди
нощес въз търговче да спиш -
той носи тежко имане,
ази джелатин ще стана,
че ще му глава отсека,
да вземем тежко имане!...
Легнали да си нощуват,
Гунка Стояна познала
и на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
колко е глупава мама ти,
Стояне, либе Стояне,
таз вечер ще те заколи -
да вземе тежко имане!
Стоян си нищо не рече,
легнаха, че си заспаха.
Мама му стана джелатин,
кат' въз Стояна отиде,
дръпна юрган, че го откри,
погледна младо търговче,
че със ножа си замахна,
че му главата отсече!
Викна Гунка да плаче
и на мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
какво ти стори млад Стоян,
какво ти стори, направи,
че му главата отряза?!
Мама на Гунка думаше:
- Защо ми, Гунке, не каза,
що ми не каза по-напред?
Гунка мама си думаше:
- Майно льо, стара свекърво,
не го ли, мамо, ти позна,
дето си Стоян слязваше -
там си слезе и търговче;
дето си Стоян коня вържеше -
там и търговче го върза;
дето си пушка качеше -
там търговче пушка закачи;
дето си Стоян сядаше -
там седна и търговче...
Мама на Гунка думаше:
- Я мълчи, Гунке, я мълчи,
да не чуят комшиите -
на конак ще ни обадят!
Че го мама му задигна,
във боклука го зарови.
Сутрина рано във зори
кехая дойде на порти,
кехая силно извика:
- Какво се маеш, Стояне,
какво ни снощи заръча -
нали в зори щеше да идваш?
Мама на порти излезе
и на кехая думаше:
- Ой ми те тебе, кехая,
тук не е идвал млад Стоян!
Стоян имаше един бик,
все го из ръка хранеше,
право на боклук отиде,
дето бе Стоян заровен,
че си боклука разрови,
че си Стояна извади...
Като го видя кехая,
като го видя посечен,
че на мама му извика:
- Вещице, дърта бруднице,
какво ти стори млад Стоян,
какво ти стори, направи,
че му главата отряза!
Че стана оттам кехая,
право на конак отиде,
че взеха всичко имане,
всичко имане на конак...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010