* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодорка ходи за вода
от хайдушко кладенче,
наляла и се върнала,
на път Тодорка срещнала
един ми пътник непознат,
пътник Тодорка думаше:
- Тодорко, бяла българко,
защо ти е така булото -
на девет места съдрано,
съдрано, незакърпено?
Тодорка пътник думаше:
- Пътниче, младо друмниче,
стана ми девет години
откакто любе забегна,
мене под було остави,
под було неприлежно.
Пътник Тодорка думаше:
- Тодорко, бяла българка,
ми да го видиш - познаш ли?
Тодорка пътник думаше:
- Пътнико, малък друмнико,
ми как да не го познавам -
на глава нишан имаше,
коса ми все окапала.
- Тодорко, бяла българко,
имате ли място за мене,
за мене и за коня ми?
- Пътнико, малък друмнико,
я ще във къщи да ида,
да питам стара свекърва.
Тодорка в къщи отиде
и си на баба си думаше:
- Бабо ле, Стоянова мале,
един ми пътник непознат.
Стоянова майчица,
тя на Тодорка думаше:
- Булко Тодоро, Тодорке,
иди го, булко, доведи,
да го за Стоян питаме!
Тодорка от къщи излезе
и си при пътника отиде:
- Пътнико, малък друмнико,
хайде в къщи да идем!
Кога из пътя вървяха,
Стоян си феса побутна,
Тодорка Стоян думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
стана ми девет години
ти както, любе, забягна,
сега ме, любе, пак лъжеш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010