* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

- Синко Димитре, Димитре,
не съм те, синко, питала,
що черква метеш и пееш,
книга си четеш и плачеш?
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
що черква мета и пея,
книга си чета и плача...
В книгата пише, мале ле,
че ще от майка загина!
Майка Димитра думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
я иди, синко, я иди
в Румъния, друга държава,
дано се писмо разпише,
дано се години изминат.
Че стана Димитър, отиде
в Румъния, друга държава.
Седя си Димитър, що седя,
ни малко Димитър, ни много,
тъкмо ми девет години.
Тежко имане спечели,
стана си тежък търговец
на едър и дребен добитък.
Че го Димитър подкара
с негови верни другари,
че си в селото отиде
и си на порти потропа,
и си Димитър попита:
- Има ли място за назе,
за назе и за стоката?
Майка му тихо казала:
- Имаме място за вази,
за вази и за стоката.
Че си Димитър приела,
в отделна стая сложила.
Като са всички заспали,
леко си врата отвори,
че му главата отряза
и му парите вземала.
Димитрова глава хвърчеше
и си на майка думаше:
- Мале ле, мила майчице,
туй, що го пише на книга,
то не мой да се разпише
и сто години да минат!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010