* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодор си чете, па вика,
у слово му се казуе
да си у къщя отиде.
Па си отиде у къщи,
па си го майка попита:
- Търговче, младо хубаво,
и я съм сина имала,
имала синя Тодора,
па е далеко забегал.
Тодор си зина, продума:
- Я не съм видел такова.
Бабичка зина, продума:
- Снао Петкано, Петкано,
заведи младо търговче,
та го на креват намести.
Къга са петли попели,
Тодор Петкано говори:
- Либе Петкано, Петкано,
ти ставай рано у къща,
топла обеда да готвиш,
че иду много овчаре,
илядо брави караю.
Она станула у къща,
майка му навън изляла,
узела остро ноженце,
та си заклала Тодора.
Па си улезла у къща,
па на Петкана говори:
- Снао Петкано, Петкано,
я закла младо търговче!
Петкана викна, заплака:
- Проклета да си, мале ле,
той не е младо търговче,
той ти е, мале, син Тодор!
Петкана плаче за Тодор,
кон вищи, за Тодора вищи,
псета лаю, за Тодора лаю,
козе врещу, за Тодора врещу,
овце блею, за Тодора блею,
овчаре реву, за Тодора реву.
На Бога се снажалело,
та Тодора си съживил,
та па овчаре заплатил
и на дома ги разпратил,
а на кеюту си дал женуту,
матер си с катран намазал,
и с кибрит ю запалил,
та изгорела майка му
и он си Богу душу дал...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010