* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Скарали са се, скарали
Стоен и стара майчица,
и Добра млада невеста,
че стана Стоен, забегна
във чужда земя далечна,
та бега девет години.
Борже ю добро пристигна
и много имане спечелил -
девет сюрии овньове,
харгельо коне с конере.
Че стана Стоен, та торна,
нах техно село големо,
у дома му да си отиде.
Ага си тамо отиде,
на порти чука и вика:
- Добрице, млада невесту,
ела й ми порти отвори,
имаш ли место да приспе?
Добра на пътник викаше:
- Пътниче, младо друмниче,
имам си стара свекърва,
да идам да я попитам,
какво ще тя да ми каже.
Ворна се Добра, попита:
- Бабу льо, стара свекърву,
на порти дойде пътниче,
га си ме пита, бабчинку:
"Има ли место да приспе?"
Баба на Добра викаше:
- Ворви му, снахо, отвори,
и наш Стоен ай нъй ходи,
и нему други отварет,
ворви го вотре воведи.
Излезе Добра, каза му
и си му порти отвори.
Стоен ми влезе със коне
и си на Добра викаше:
- Добрице, млада невесту,
ела й ми, мари, помогни -
хайбесе да разтвариме
от девет коне хранени.
Хайде наедно да спиме,
хайбесе със алтънесо
наполво ще ги делиме!
Добрица си му викаше:
- Пътниче, младо друмниче,
имам си стара свекърва,
чекай да питам бабка ми,
какво ще тя да ми каже.
Ворна се, бабка да пита
и си на нее викаше:
- Бабку льо, стара свекърву,
пътник е, бабку, докарал
до девет твара имане,
имане, жълти алтъне
и ми на мене казува -
наедно с него да спиме,
та девет товара имане
наполво да хи делиме.
Тогав бабка хи казала:
- Невесту, мари, хубава,
иди го, сноху, приспивай
на високине кьошкьове.
Пътниче е уморено,
кльотана съне га заспи,
главана ще му отрежем,
имане да му зьомеме,
имане, жълти алтъне.
Че си го Добра ваведе
ваз ситни скали нагоре,
на високине кьошкюве,
остана да го приспива.
Седела, колко седела,
триж ми са пъти завръща
и на свекърва викаше:
- Бабку льо, стара свекърво,
мен ми са гльода, бабку льо,
пътник да меса наш Стоен,
еце нах него мехнува.
Познавам си го, бабку льо,
по мойна ризка везена.
Пък та на Добра казала:
- Върви ю, кучко, приспавай,
е го сам нею носила
девет месеца в коремас
и три години в ракисе,
та го сам не познала,
та ти ли ще го познаеш?!
Ворна са Добра, отиде,
Стоена да си приспава.
Седели, колко седели,
Стоена дремка налегна
и кльота е съне заспал.
Отишла стара свекърва,
та му главана отреза.
Че си Стоена мушнаха,
мушнаха и приправиха
в деветгодишна камара.
Га са е белко совнало,
овчарене ми дойдоха
и дворан ми наполниха -
сюрия овце с овчаре,
харгельо коне с конере
и си Стоена тросеха.
На порти чукат и рукат:
- Тука ли си е наш Стоен,
да излезе, да на посрьощна,
да му предадем сюрия,
сюрия вакли овньове
и още луда харгельо?
Овньове желно блееха
и със ченкове цонкаха;
конене желно цвилеха
и със ногине топаха;
кучета желно виеха
и нах камара душеха.
Дърво по дърво форлеха
и си Стоена найдаха.
Майка му ръки коршеше,
бела си коса мокнеше,
ситни си солзи сипеше
и желно-милно плачеше;
Добрица, млада невеста,
есни си гласи пускаше,
колкото може рукаше
и се варх Стоен меташе.
С бистри го солзи облива,
желна му песне пееше:
- Стоене, първо любове,
как ми са ти не приказа
на твойна стара майчица,
да си та теб не кандисва
за пусти жълти алтъне.
Йе си хи виках, любе ле,
че пътник меса наш Стоен,
пък та си мен не поверва,
ам ми са тьожко нарука
и ти главота отреза,
имане да ти заптиса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010