* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Остана Тодор сираче,
на три години без баща,
без баща, с майка - мащеха.
Расте ми Тодор, порасте,
на девет години като стана,
той на майка си думаше:
- Я иди, мамо, я иди,
утре е ден Гергьовден,
на селската община.
Чорбаджии, мамо, да замолиш,
мене пастир да направят,
селските телци да паса.
Нали го мама му послуша,
селски чорбаджии тя замоли.
Нали се над него смилили,
пастир го направили.
Сутринта Тодор торбичка нарами,
от боклук на боклук ходи,
ясен си глас издигна:
- Слушайте, хора, селяни,
всеки си телците да изкара.
Кара ми Тодор, кара,
ни малко Тодор, ни много,
цели ми девет години.
Възрастен ерген той стана,
цяло го село обикна.
Всички хора решиха
на Тодор къща да направят.
Сред село му място отделиха,
всеки камъни и дърва носеше
и на Тодор къща построиха,
построиха къща хубава.
Реши Тодор най-подир
за Петранка да се ожени,
Петранка клето сираче.
Голяма сватба Тодор вдигна,
цяло си село калеса.
Когато булката в двора влезе,
Тодорковата майка - мащеха,
на Тодор нали, издума:
- Много да не се пилее,
много да не се раздава!
Тогаз се Тодор много разсърди,
остави булка под було,
далеч си Тодор забягна,
далеч у равна Добруджа.
Нали Тодор беше пастир
и там се пастир залови,
девет кемера със злато спечели
и триста ми крави с телета
за цели ми девет години.
Тогаз му Тодор много дожаля,
дето си булката остави.
Той си на другари думаше:
- Скъпо ще ви, другари, заплатя,
хайде да ми кравите закарате.
Другари му крави събраха,
до неговото село закараха.
Тодор на порти почука,
Петранка порти отвори
и си Тодор познала,
назад се тя повърнала
и на майка си думаше:
- Мале ле, мила майко ле,
пътник на порти чака,
много прилича на Тодор!
Майка му Тодорка изругала:
- Когото дето видиш -
все на Тодор ти прилича.
Пътника майка си думаше:
- Ой ли те тебе, бабо,
имам триста крави с телета,
у вас да пренощуват?
Млякото и телетата на вас ще оставя.
Тогаз се майка му съгласила.
Вечерта като си легнали,
Петранка сън я не хваща.
Майка си кога тя приспа,
при Тодор тя слезе
и при него влязла,
и са сладко заспали.
Кога се майка им събуди
и видя, че Петранка я няма,
брадва у ръка тя взема,
у стаята тя влезе,
на Тодор главата отряза.
Викна Петранка да плаче.
Нали е майка - мащеха,
тя на Петранка думаше:
- Недей, Петранке, да плачеш,
ами хайде Тодор да скрием
сред двора, сред боклука.
Сутринта, като се съмнало,
нали крави замучали,
замучаха, боклук разпоиха.
Тодор от боклук извадиха,
три дена и три нощи лизаха.
Нали се Тодор съживи.
Става тогаз Тодор, става,
майка си хваща,
с катран и газ намазва,
сред двора я запалва.
Цялото село хукнаха,
нихна сватба да прави,
докато майка му изгори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010