* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано ми рани млад Тодор
у света млада неделя.
Заметна кожух лисичен,
узел ми тежък календар,
отважда църква шарена,
та да се Богом помоли
у света млада неделя.
Като ми отшел у църква,
запалил девет кандиле,
та се Богом помоли:
- Боже ле, мили Господи,
у календар ми се падаше,
че ще да гина, да гина,
от своя майка рождена.
Тодор надалеко ще бегне
у голем град, у Влашка,
ага се годин поминат -
девет години да седи,
да седи у Влашка земя Богданска.
И така Тодор побегна
у Влашка земя Богданска;
девет години поседел,
тежко имане спечелил;
ага си годин поминат,
Тодору майка да умре,
Тодор дома да се връща...
И Така Тодор спечелил,
спечелил тежко имане,
и се назаде повърнал.
Прикупил Тодор овчари,
овчари и говедари,
стоката да му закарат
на селото Борован.
Девет години поминали
и десета му подбрала,
и така Тодор коня стегнало,
настана бащино росно ливаде.
Цено Тодору говори:
- Връщай се, бате, назаде,
това ти не е на добро!
Тодор три пъти коня припущи,
три пъти калпак паднало.
Настанали село Борован.
Край село чешма шарена,
либе му Петкана стоеше,
Тодор Петкана загледа,
Тодор си при нея отиде
и ми Петкана питаше:
- Либе ле, либе Петкано,
Петкана, младо невесто,
има ли това село конак,
конак да лежим -
сто гроша давам за обор,
две хиляди давам у вас да спим...
- Постой, почекай, либе Тодоре,
до дома да се посвърнем,
да питам стара майка рождена,
че ние сме две жени,
две жени вдовици.
И така шарени поди дигнала,
къмто ми дома тичаше,
стара свекърва питаше
и си Петкана майка питаше:
- Мале ле, мила рождена,
търговче мало питаше,
у назе моли да дойде -
сто гроша дае за обор,
хилядо дае у нас да спи...
Петкани свекърва говори:
- Иди, търговче, мома, излъжи,
ага у назе да дойде,
тежко имане да земеме.
И така она търговче викнала,
Тодор на свойга дом отиде.
Яли са, пили нощта.
И Петкана свекърви говори:
- Мале ле, мила рождена,
яло, мале, търговче, и пило,
оче мало да поспи;
иди ми, мама, постели,
шарени озглавници натуряй.
Она му озглавници натурало,
озглавници шарени,
двама са Петкана и Тодор легнали,
легнали, та са заспали.
Нощта се дигнала стара баба,
узела влашко ножленце,
само при Тодор очела,
и така врата отворила,
и Тодору глава узела.
Петкана се събудила,
викнала, та заплакала:
- Мале ле, мома, старице,
какво се чудо сторило!
Нали е, мамо, наш Тодор,
дека у Влашка побегна,
у тая земня Богданска?
Девет годин го немало,
десета година че дойде.
Мале, мома, рождена,
нали е то наш Тодор?
Свекърва Петкани говори:
- Дигни се, мома, дигни се,
Тодору да си спастриме,
тежко имане ни остане,
комшии да ни не чуят,
имане да не уземат!
Тодору нощес спастрили,
у бунище го турнали.
Остана тежко имане
за тия върли душмани...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010