* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала й мама, имала й
единго сина Георги,
той за син, той за дъщеря.
Че расте Гьорги, порасте,
стана на осемнайсе години,
най-бедни били у село.
Чуди се Гьорги, мая се -
къде да иде да спечели,
майка и баща да изгледа.
И той си, джанъм, испомни,
във Америка замина.
Че седя Гьорги, че седя,
точно ми двайсе години,
голяма пара направи,
триста ми турски долара.
Че реши Гьорги, че реши
да си се назад повърне.
Като сред село отиде,
всичките са го познали.
На бащината порта отиде
и на дядото извика:
- Дядо льо, стари дядо льо,
има ли място за мене,
таз вечер гост да ти бъда?
Баща му не можал да го познае
и си на Гьоргя думаше:
- Моето място ще отнема,
на тебе място ще сторя,
че и аз имам момче кат тебе.
Станало й двайсе години,
ув Америка замина
и му образа забраивме.
И го у къщи покани,
и на бабата викаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
има ли нещо за ядене,
да си гостенин поканим?
- Няма нищо за ядене...
Гьорги портафел извади,
на дядо пари подаде:
- Да идеш, дядо, да идеш,
да вземеш нещо за ядене,
за ядене и за питье.
Дядото надолу замина,
а пък Гьорги си полегнал,
полегнал Гьорги и заспал.
Бабата брадва вземала,
на Гьорги глава отсякла
и му парите вземала.
Дядото от порта идеше,
бабата дядо думаше:
- Аз си гостенино заклаф
и му парите вземаф,
и сред двора го закопаф.
Дядото баба думаше:
- Туй е нашия Гьорги!
Как му главата отсече,
като на пиле петровско!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010