* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Майка си Тодор питаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
що черкова метеш и свириш,
що слово четеш и плачеш?
Тодор на майка продума:
- Мамо ле, мила майчице,
като ме питаш ще кажа -
черкова мета и свира,
слово чета и плача,
мен ми се в слово намира,
че ще си млад да загина
от своя майка рождена,
от първа булка Богдана!
Майка му дума, продума:
- Синко Тодоре, Тодоре,
чула съм, мама, разбрала,
че са дошли биляри,
биляри, млади якими.
Я да те, мама, заведе
да ти биляри погледат,
да видим що ще ти кажат.
Като го майка му заведе,
биляри са му гледали,
гледали, още казали,
че млад ще Тодор загине
от своя майка рождена,
от първа булка Богдана.
Като се назад върнали,
майка му дума, говори:
- Синко Тодоре, Тодоре,
я ти на, мама, дрехите,
от мене далеч да бегаш,
дорде премежда премине!
И го майка му изпрати.
Отиде Тодор, отиде,
отвъд през Дунав у Влашко,
у Влашка земя, Богданска.
Стоял е Тодор, що стоял,
у Влашка земя, Богданска,
стоял е девет години.
Там се Тодор ценувал
свинарче, селско пастирче,
тежко имане спечелил,
станал е тежко търговче.
Купил си Тодор, купил си,
петстотин крави ялови,
петстотин с малки теленца,
петстотин вакли овчици.
Па си ги Тодор подкара,
у турско Тодор да мине.
Вървял е Тодор, вървял е,
настана чешма шарена
насреща иде невеста -
черно й було на глава,
черни й менци на рамо.
Тодор си до чешма приседна,
като невеста пристигна,
невести дума, говори:
- Я стой, невесто, почакай
да ми водица подадеш
и ще те нещо попитам -
има ли место у вазе,
у вашите двори широки,
да ми стоката нощува
и най-много за мене?
- Постой, почакай, търговче,
че имам стара свекърва,
свекърва ще си попитам,
да видим що ще ми каже.
Че у къщи влезнала
и си свекърва питала:
- Мамо ле, мила мамо ле,
като за вода отидох
тамо търговче намерих.
- Иди го, снахо, доведи,
па нощеска като заспи -
ние ще него убием,
парите да му вземеме.
Че го е Богдана викала.
В двора е Тодор намерил
за стоката си кошара,
а вкъщи - топла вечеря.
И щом са вкъщи вечеряли,
на Тодора после постлали
у тъмна маза, дълбока.
Кога си Тодор заспал е,
булка и свекърва излезнаха,
та си му гроба изкопаха
у тейно гнило бунище.
Взели манари наджаци,
влезнали, Тодор убили.
Пред зора му конче пущили
да си му конче изкарат.
Конче се назад повърна,
на гроб на Тодор стъпило,
стъпило и продумало:
- Чорбаджи Тодоре, Тодоре,
нема ли за тебе гробище
да ти снагата изгние,
ами да те заринат
в бащино, гнило бунище?
И майка му се сетила,
че е убила Тодора,
викнала, та заплакала:
- Тичайте, хора селяни,
да видите чудо големо,
майка сина си убила!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010