|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка се прощава с болния си син - млад овчар
Разболял се млад овчарин,
болен, болен, тежко болен,
болен, болен, та неволен.
Неговата стара майка
из двори ходи, билки сбира,
билки сбира лековити,
билки бере, сълзи рони
и на овчарин тихо дума:
- Ставай, ставай, сине мой,
че те чака малка мома,
малка мома, баш подявка,
малка мома, първо либе!
Отговаря млад овчарин:
- Кат ме чака, нека чака,
кажете й тук да дойде,
че аз съм болен, тежко болен,
от страшна болест неизцерна,
от страшната туберколоза.
Луковит; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|