* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Разболял се млад овчарин,
болен, болен, та неволен,
болен лежи, та умира.
Неговата стара майка
вредом ходи, вредом пита,
билки дири лековити.
Огреяло ясно слънце
в момковите равни двори,
огреяло, повикало:
- Ставай, ставай, млад овчарин,
ледовете се стопиха,
гъста гора се зашуми;
твойто стадо навън гледа,
навън гледа и поблейва.
Ах, че няма млад овчарин
в гъста гора да го пасе,
да го пои на поило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011