|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка се прощава с болния си син - млад овчар
Болен ми лежи млад овчарин,
болен, болен та неволен,
три години на възгланци
глава не повдига.
Неговата стара майка,
тя по двори редом ходи,
редом ходи, сълзи рони,
сълзи рони, билки събира.
- Стани, стани, мили сине,
вън те чака вакло стадо!
- Нека чака, нека да блее,
то ми мене болест дало!
- Стани, стани, мили сине,
вън те чака първо либе!
- Нека да чака, нека да плаче,
то ми мене болест дало!
Изгряло ми е ясно слънце,
в люлякови равни двори,
то не било ясно слънце,
най ми било млад овчарин.
Джулюница, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|