* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Останал Кольо млад вдовец
с тези ми малки дечица -
Радка и Райна двенките.
Чуди се Кольо, мае се
какво да прави, да чини -
да се Кольо ожени ли,
или, бе, вдовец да ходи.
Мисли ми Кольо, намисли.
Най после Кольо решава
четири годин да минат,
че тогаз да се ожени.
Минават четири годин,
потърси да се ожени,
па нали е Кольо хубавец,
хубавец Кольо и богат,
отсъдя го жени искат.
Чуди се Кольо, май се,
дали вдовица да вземе,
или, бе, мома да вземе.
Най-после Кольо решава
да вземе кадън Тодорка,
младо момиче хубаво.
Като се Кольо ожени,
минава една седмица,
доде ми света неделя.
Кольо Тодорки думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
я сложи, либе, да ядем,
че аз ще, либе, да излеза,
на кръчмата ще отида
с другари да се почерпим!
Ти се хубаво премени
и двете малки дечица -
Радка и Райна, двенките,
и тях ги хубаво премени
и ги на хоро изведи!
Като ми Кольо излезе,
тази ми кадън Тодорка,
тя си децата премени,
и тя се добре премени
и ги на хоро заведе.
Отдалеч са я видели
нейните дружки другарки,
отблизо са й думали:
- Тодорке, ти, наша другарко,
толкова село голямо,
сал за теб ли нема ерген,
та си вдовец вземала
с тези две малки дечица?
Тодорка се жално нажали,
че се назаде повърна,
право си у тях отиде.
Грозна си мисъл замисля -
как да стори, да направи,
че децата да погуби.
Най-после тя се решава.
Като вечерта седнали
и на Никола продумва:
- Никола, либе Никола,
децата, либе, да махнеш!
Ако ги, либе, не махнеш,
аз ще те, либе, напусна!
Като си двата легнали,
Николчо нищо й не казал.
Сутринта, рано станали.
Николчо биволи впряга
и си на оран отива
и си Тодорки поръчва:
- Либе ли, кадън Тодорке,
като ми, либе, ошеташ
и ми обяда приготвиш,
децата, либе, да изпратиш,
на мен обяд да донесат!
Тази ми кадън Тодорка,
като ми хубаво ошъта,
двете си деца изпраща,
Радка и Райна двенките,
и на децата поръча:
- Радке ле, и ти, Райне ле,
при тейно ви кат идете
и на тейно ви кажете -
тва, което сме гълчели,
ако го той не извърши,
аз ще го, Радке, напусна!
Радка и Райна двенките,
като при баща си отишле
и на баща им казали:
- Я ела, тейно, да ядеш,
доде е топла чорбата!
Никола копраля побива
и сяда обяд да прави.
По-голямото момиче,
то на баща си казало:
- Тейно ле, мили тейно ле,
мама ни, тейно, заръча -
тва, което сте говорили,
ако го, тейно, не свършиш,
тя щяла да те напусне!
Първият залък щом лапнал
и го Никола изпуснал,
и почнал сълзи да рони.
Тогаз го Радка попита:
- Защо ми, тейне, ти плачеш?
- Сетих се, Радке и Райне,
за вашта първа майчица,
когато си бяхме млади,
на тази нива дойдохме -
цял ден сме с нея жънали,
цял ден сме песен пеели.
Като се Никола наяде,
двете си деца изпраща,
изпраща и им поръча:
- Радке ле, и ти, Райне ле,
двенките, мили, татюви,
оттука като станете,
във къщи да не ходете
при вашта майка мащеха,
но във градинка идете,
там да си двенки играйте,
доде се ази завърна,
че тогаш ще ви повикам!
Радка и Райна, двенките,
те баща си послушали.
Двете из кърът тръгнали,
полека си цвете набрали
и детински песни си пяли.
Като си у тях отишле,
право в градинка влезнали,
без да ги, а бре, съгледа
пустата майка мащеха.
Тамка си двенки играли
и си, бе, сладко заспали.
Ай, че се връща баща им,
от оран като пристига.
Тази ми кадън Тодорка,
като вратата отваря
и на Никола думала:
- Я ела, либе, Никола,
да ядем, либе, да пием
че ти си, либе, уморен!
Като са двама седнали
на тази честна трапеза,
че се Никола провикна:
- Радке ле, и ти, Райне ле,
къде сте, тукана дойдете!
Тази ми кадън Тодорка,
като зачу тези думи,
бързо ми от софра скочила
и на Никола думала:
- Я стой ми, либе, почакай,
аз ще децата да найда!
Нали се Никола измами,
той на софрата остана,
я таз ми кадън Тодора
тя ми в градинка отиде.
Двете си деца намира,
Радка и Райна, двенките,
че ги във избата внася.
Бързо балтията намира
и им главата отсича
и ги със дрехи затрупва.
Бързо навънка излиза
и на Никола продума:
- Никола, либе Никола,
ходих, децата търсих ги,
няма ги, либе, тъдява.
Днеска си, либе, играли
покрай ми вода дълбока,
сигур са в вода паднали,
та ги е вода отвлякла.
Като зачу той тез думи,
в сърце му се нож забоде.
Бързо децата потърси
и ги в избата намира,
на двете глави отрязани -
Радка и Райна, двенките.
Че се Никола нажали,
че му са деца от сърце,
па не можа да изтърпи,
извади ножче из пояс,
та се във сърце убоде
и той си при тях остана.
Тази ми кадън Тодорка,
като във изба надникна,
като Никола тя вижда,
че се е Никола пробол,
тя си косата разчеса
от ляво рамо до дясно,
по двори тича, ем вика:
- Тичайте, хора комшии,
че Никола ми полудя -
двете си деца той закла
и сами се той прободе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011