* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
със две ми дребни дечица,
чуди се Кольо, мая са,
коя си Кольо да вземе,
да му дечица доведе,
да гледа и неговите.
Надума Кольо, жени се,
доведе мома Марийка.
Марийка, булка хубава,
станала рано във неделя
и му децата умила,
умила и ги пременила,
и ги в черкова заведе.
До черкова, холам, сидяха
Марийкините дружчици,
тий на Марийка думаха:
- Мари, Марийке хубава,
тебе н' ти мяза, Марийке,
майка, Марийке, да бидеш
и деца, Марийке, да ходиш.
Марийка й жално дожаля.
Като си дома отиде,
Колю си манджа наготвил.
Седнали да обядват,
Марийка седи не обядва,
ни му весело хортува.
Кольо Марийка думаше:
- Мари, Марийке, Марийке,
що ни ядеш, ни пиеш,
не ми весело хортуваш,
дали ти манджа безсолна,
или си, Марийке, сама болна?
Марийка Колю думаше:
- Нито ми е манджа безсолна,
нито съм аз сама болна,
ко си убиеш децата,
със тебе, Кольо, ще живея.
Кольо Марийка думаше:
- Как да си деца убия,
когато ми са милички,
децата малки, глупави,
децата нищо не знаят.
Марийка Колю думаше:
- А ще те наука науча,
зарана рано да станеш,
да запрегниш коне й каруца,
и качи, Кольо, ти плуга,
иди на нива широка,
забрезни бразда дълбока,
аз ще дечица изпратя,
те да ти хлебец донесат,
пък ти им главички изрежи,
и ги в брезната зарови.
Кольо Марийка послуша,
запрегна Кольо конете,
конете и каруцата,
и качи Кольо и плуга,
отиде на нива широка,
обърна брезна дълбока,
като се назад обърна,
Анка и Ваню идеха,
тежко си торбата носеха,
по-тежко сабя влачеха,
студенец ветрец повява,
руси им коси разсипва.
Като ги Кольо, бре, видя,
отиде и ги присрещна,
узе си сабя замери,
и седна, и ги нахрани,
и ги назаде повърна.
Като си дома отишле,
майка им ги в къщи извикала,
и им главички изрязала,
и си на пътя излезе,
и се изясно изпровикна:
- Сбирайте се, селяни и комшии,
да видите чудо голямо,
Кольо си закла децата,
и отиде на нива широка
да оре черни угари!
Сбрали се селяни и комшии,
и джандари и шефове.
Отишле на нива широка,
и са Кольо узели,
назад му ръце вързали.
Кольо си нищо не знае,
като го у двори увели,
двора му пълен със хора,
като си в къщи увлезе,
децата му лежат заклани.
Викна си Кольо, заплака:
- Дечица, мои сирачета,
като й майка ви умряла,
и вази да е обзела,
тежко му и горко му,
който й сирак останал!
Те са Кольо вземали
и са го в тюрма турили,
на двайси и пет години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011