* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Какво е чудо станало,
у Батака село големо.
Остана Кольо млад вдовец
с две ми малки дечица,
Райна и Райка двенките.
Кольо се чуди и мае,
какво дечица да прави...
Ако се Кольо ожени -
мащеха деца не гледа,
най-сетне Кольо премисли,
да си децата отгледа,
по на шест-седем години.
Кольо децата отгледа
по на шест-седем години.
Тръгна жена да си търси,
моми му хабер пратили,
ах, че се Кольо ожени,
за баш момата в селото,
за тази хубава Тодорка.
Било е света неделя,
Кольо на кръчма отиде.
Тодорка на хоро отиде,
деца при Тодорка отиват,
пред другарки й "мамо" казали.
Другарки й се присмели,
че е млада майка станала.
Тодорка тъжна, кахърна,
като си в къщи отишла
из къщи ходи пак тъжна.
Като се Кольо завърна,
Тодорка софра сложила,
хляба си не разчупила,
манджата не разсипала.
Кольо Тодорки говори:
- Тодорке, второ венчило,
защо си тъжна, кахърна.
Тодорка Кольо думаше:
- Кольо ле, първо венчило,
днес на хорото отидох,
децата при мен дойдоха,
пред другарки "мамо" казаха,
другарки ми се присмяха.
Я се много засрамих!
Ако децата погубиш -
ние с теб ще се водиме,
ако ли не ги погубиш -
ние с теб ще се разделиме.
Сутринта, като станала,
Кольо на оране отишъл
и на Тодорка казал:
- Днес децата допрати
при мен на оране да дойдат.
Тодорка децата изпратила,
цял ден ходи и пее,
като си Тодорка мислеше,
че той ще децата погуби.
Като децата отишли,
цял ден децата играли,
а вечерта, като се мръкнало,
Кольо на деца думаше.
- Хайде, сине, да си идете,
но у нас не ходете,
най идете при баба си!
Като се Кольо прибрал,
Тодорка го срещнала
весела и засмяна,
бърже софрата сложила.
Като седнали да ядат,
и като се навечеряли,
Тодорка навънка излязла
и си децата видела,
как се под стряхата сгушили,
сгушили и сладко заспали.
Тя си секирата вземала
и им главите отсякла,
и си е силно викнала:
- Тичайте, хора махлене,
че Кольо се пиян завърна,
голям си золум направи
и двете си деца закла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011