* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кера сираче,
без баща Кера, без майка,
с бача си, още с буля си,
на едно да си живеят.
Минало малко, не много,
нъл' я буля й намрази,
започнала да я тормози,
тя на Ивана думаше:
- Иване, холан, Иване,
днеска ми й Света Неделя,
утре ми й делник понделник,
да станеше рано у понделник,
нови си кола обърни,
криво си рало натвари,
руси биволи зажегли
и ти на нива да идеш,
черни угари да ореш
без хляб, Иване, без вода.
И аз ще ти Кера проводя,
обеда да ти донесе.
Като се Кера зададе,
дълбока бразна да дръпнеш,
Керината глава да отрежеш,
у брезната да я заровиш.
Нивите и градините,
всичко бащино имане,
на нас, Иване, да остане.
Че подрани Иван у понделник
и си на нива замина.
Керината буля станала,
топла си питка опекла
и топла чорба сварила,
и ги по Кера проводи,
и си на Кера думаше:
- Ти, кат на нива отидеш
и на бача си да кажеш:
"Каквот ти буля заръча,
заръча - да го извършиш,
ако н' го, баче, извършиш,
назад се у село да н' връщаш!"
Кера на нива отиде
и на бача си думаше:
- Помага ти Бог, байно ле,
байно ле, бачо Иване,
каквот ти буля заръча,
заръча да го извършиш,
ако н' го, бачо, извършиш,
назад се у село да н' връщаш!
Иван на Кера думаше:
- Не може да го извърша,
щот имам много орачи,
орачи, още копачи!
Че ора Иван, що ора,
нали се й вече мръкнало,
тръгнали да си отиват.
Вървели, що са вървели,
изминали поле широко,
навлезли у гора зелена,
като сред гора отишли,
стигнали пропаст дълбока,
че бръкна Иван у джобо си
и си ножчето извади,
Керината уста запуши
и я в пропастта той бутнал.
Паднала Кера у пропастта,
от трийсе метра високо,
той си за у село замина.
Като до у село той стигна -
неговата къща гореше,
неговата булка хубава
и тя сред къщи изгоряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011