* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец с две дечица -
дечица, две близначета,
Радка и Райна двечките,
по на половин година.
Кольо иска да се жени,
ала мащеха деца не гледа.
Помисли Кольо, намисли,
три години Кольо да ходи,
да си дечица отраснат,
че тогаз да се ожени.
Три години Кольо походи,
дечица Кольо порасли,
израсли по на три години.
Тогаз си Кольо потърси,
потърси да се ожени.
Нали бе Кольо хубавец,
момите Кольо искали,
остави Кольо вдовиците,
че почна мома да избира.
Хареса Кольо мома в селото,
Тодорка, мома хубава.
Взема я Кольо, венча се,
че си на механа излезе,
с другари да се почерпи.
Хем се е Кольо похвалил,
че има булка хубава,
че има добра невеста.
Колю си от механа излезе,
право у дома отиде.
Тодорка, булка хубава,
кахърна ходи в къщи
и софра слага, не седа.
Колю Тодорка попита:
- Що си, Тодорке, кахърна?
Тодорка Кольо продума:
- Недей ме, Кольо, запитва,
Бог да го, Кольо, убие,
който ме събра с тебе,
като мене мома гиздава,
като тебе вдовец да взема,
вдовец, хем с две дечица.
Днес на хорото отидох
и се на хоро залових,
при булки да играя.
Радка и Райна дойдоха,
пред всички ми "мамо" извикаха.
Нали се, Кольо, засрамих,
от моите, Кольо, акрани.
Ако ги, Кольо, кайдисаш,
Радка и Райна погубиш,
двама ще се водиме.
Ако не ги погубиш,
двама ще се, Кольо, разделим.
Кольо си в земя погледна,
дребни си сълзи пророни,
думица не продума.
Рано ми Кольо подрани,
сиви волове запретна,
рано на нива отиде
оран ще Колю да оре,
кахър да си разпилей.
Рано е Тодорка подранила,
Радка и Райна събудила,
че ги на нива изпратила
и на дечица поръчала:
- Като на нива отиете,
на татка си да кажете,
какво съм му снощи казала -
още днес да го извърши!
Радка и Райна двечките,
те си на нива отишли.
От далеч ги видя татко им,
запре сиви волове,
дечица Кольо посрещна,
със сълзи Кольо на очи
и си дечица запита:
- Дечица, мили таткови,
защо на нива идете?
Дечица татко думаха:
- Нази ни мама изпраща,
изпраща и ни заръча,
каквото ти снощи казала -
още днес да го извършиш.
Кольо си сълзи порони
и на дечица продума:
- Дечица, мили таткови,
аз ще си в село отида,
вий си на нива останете,
късно се в село приберете,
в къщи да не влизате,
да не ви види майка ви.
Утре при баба ви ще идем,
там ще ви татко остави...
Толкоз им Колю издума
и си волове запрегна,
та си в село отиде.
Радка и Райна двечките,
те си на нива останаха.
Среднощ се двете събуждат
и си в село отиват.
В къщи не са влезнали,
вън под стрехата легнали
и се двечките заспали.
Тодорка, булка хубава,
весела ходи из къщи
и си на Колю думаше:
- Кольо ми, първо венчило,
добре си ги, Кольо, погубил,
дано не са те видели.
Кольо си земя гледаше,
думица не й продума.
Тодорка е навън излязла,
като дечица видяла,
за ръчица ги хванала
па ги в избата завела,
на двете главите отрязала
и си навънка излязла,
и се виком провикнала:
- Тичайте, хора, комшии,
Колю се пиян завърна,
двете дечица погуби
и мойта глава ще отреже!
Кольо навънка излезе
и си в избата влезе.
Като си Кольо погледна,
на двета мили дечица,
на двете глави отрязани,
до земя сълзи порони,
че си ножчето извади
и се в сърце прободе.
Сал се веднъж Колю обади:
- Лежете, мили дечица,
да се находи майка ви,
майка ви, Тодорка хубава,
майка ви, втора мащеха!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011