|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мащеха иска да убие заварени деца/зълва
Остана Кольо вдовец,
вдовец Кольо, хубавец,
с две ми дребни дечица,
дечица, две момиченца,
Радка и Райна двенките,
на по четири годинки.
Чуди се Кольо, мае се,
как ще си дечица той гледа.
Дечица дребни, глупави,
те се на мама радвали.
Нали бе Кольо хубавец,
хубавец Кольо, гиздавец,
че се хубаво премени
и се гиздаво нагласи,
на хоро Кольо отиде,
на хоро при моми, при булки.
Далеч го видя мома Тодорка,
тя си при Кольо отиде
и си на Коля думаше:
- Кольо, а бре, Кольо ле,
вземи ме, Кольо, вземи ме,
аз ще ти гледам децата,
както ги й майка им гледала.
Чуди се Кольо, мае се,
как да са пак ожени.
Пак му Тодора казала:
- Вземи ме, Кольо, вземи ме,
аз ще ти гледам децата,
както ги й майка им гледала.
Най-подир Кольо решава,
втори път да се ожени,
мома Тодора да вземе.
Нали я на хоро заведе,
на хоро, при нейни другарки,
Радка и Райна двенките,
нали са деца глупави,
те се при мама радвали,
право при Тодорка отишли.
Тодоркинте другарки,
те се на Тодорка присмели:
- Тодорке, мари, Тодорке,
скоро си мама станала!
Тодорка й домъчняло,
вкъщи тя се прибрала,
викнала, та заплакала.
Та я зачува Кольо
и си при нея отива.
- Що си ми толкоз тъжовна,
мари, Тодорке хубава?
Пък тя му бърже отвръща:
- Махай си, Кольо, децата,
не искам "мама" да думат.
Мене ми се дружки присмяха,
скоро съм мама станала.
- Тодорче, булче хубава,
не слушай, мари, хората.
Дечица като птиченца,
те се на мама радвали.
Децата ще си порастат,
като птичета ще хвръкнат,
ний пак двама ще останем.
- Махай ги, Кольо, махай ги,
не искам "мама" да думат.
Кольо си глава наведи,
бистри си сълзи порони,
че си въз рожби отиде,
хлебец им Кольо отряза,
че си рожбите поведе,
далеч ги в пустини заведе,
далеч, в пусти пустини.
Там си децата заряза,
залъга да ги остави,
зверове да ги разкъсат.
Че се назад повръща
и при Тодорка отива.
Тодорка, булка хубава,
като го видя да си иде,
много се силно зарадва,
че сам се Кольо завръща.
Кат се Кольо завърна,
весела Тодорка, засмяна,
тя се на Кольо засмяла:
- Кольо ле, либе Кольо ле,
живота ще си продължим.
Табачка, Русенско (Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.:
Николай Ненов. Русе, 2004, № 8.30 - "Вдовец си зарязва децата"; =Табачка.
Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005 <https://liternet.bg/publish14/n_nenov/tabachka/08_30.htm>
01.03.2011).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|