* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец
с две дребни дечица,
Райна и Радка - двечките.
Нали са малки и глупави,
не могат къща да гледат
и Кольо си помисли
малко да си Кольо походи,
докато децата израснат.
Раснали, та пораснали.
Бе, почна Кольо да ходи,
вдовици да оглежда,
нали бе Кольо хубавец,
моми се с него задяват,
та остави Кольо вдовици,
та почна моми да люби.
Най си Кольо хареса
хубава, бяла Тодорка.
Ходили малко, не много,
че се двамата взели.
Дошла е Света Неделя,
Кольо на кръчма отива,
с другари да се почерпи,
а и да се Кольо похвали,
че си има булче хубаво.
Кольо вкъщи си отива,
Тодорка, булка хубава,
софра слага, не сяда.
Кольо на Тодорка проговори:
- Тодорке, второ венчило,
защо софрата слагаш и не сядаш,
да не си нещо угрижена?
Тодорка на Кольо проговори:
- Кольо, първо венчило,
като ме питаш, да ти кажа -
днес беше Света Неделя,
аз на хоро отидох
с моите верни другарки,
да тропна хоро, да играя.
Твоите дребни дечица
на хорото дойдоха,
на мене "мамо" казаха,
пред моите верни другарки.
Почнаха те мен да подиграват:
"Кога се, Тодорке, ожени,
кога ти децата пораснаха,
на тебе "мамо" да кажат?"
Много се, Кольо, засрамих
и си, Кольо, реших -
децата да премахнем!
Ако не ги, Кольо, премахнем,
ний двама ще се разделим!...
На Кольо мъчно му станало,
нищо на Тодорка не казал.
Станал рано заранта,
та впрегнал сиви волове,
черни угари да оре,
мъката да си разпилее.
Тодорка, булка хубава,
дечицата на нива изпраща.
Хем ги изпраща, заръчва:
- Дечица мили, таткови,
скоро при баща си да идете,
това, което снощи сме говорили,
баща ви да го извърши!
Децата на нива отиват
и на баща си говорят:
- Нас ни, татко, майка изпрати,
като ни изпрати, заръча -
това, което сте снощи говорили,
ти да го, татко, извършиш!
На Кольо му мъчно станало,
до земята сълзи пророни
и на дечицата проговори:
- Дечица мили, таткови,
я на гробищата отидете,
майчиният ви гроб е обрасъл,
да идете, да го оплевите,
че късно вкъщи елате,
да не ви види майка ви,
майка ви, пуста мащеха.
Децата на гробищата отиват,
майчиния си гроб плевили,
както го двечките плевили,
над майчин гроб те задрямали.
Среднощ се събудили
и вкъщи си отишли.
Страх ги е на вратата да почукат,
в сайванта сладко заспали.
Тодорка, булка хубава,
рано ранила заранта,
вижда двете деца заспали,
че ги за ръчици тя хвана,
в тъмни изби заведе,
на двете глави отряза.
Ясно се Тодорка провикна:
- Ставайте, комшии!
Кольо се пиян завърна,
двете си деца закла,
за малко и мене не закла.
Стресна се Кольо, събуди.
Вижда двете си деца заклани,
че взема Кольо ножа си
и се в сърцето прободе.
Две думи Кольо издума:
- Лежете, деца, да лежим,
майка ви да се находи,
на нашите дни и години,
майка ви, пуста мащеха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011