* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, хубавец,
със две ми малки дечица,
Райна и Радка двенките.
Моми му хабер пращат.
Кольо Тодорка залюби,
залюби я Кольо, взема я.
Нали е Кольо хубавец
и Тодорка е хубава.
Само Тодорка не иска,
не иска деца да гледа,
все им се Тодорка караше.
Кольо на нива отиде,
Тодорка булка хубава,
тя си децата пратила,
Райна и Радка двечките,
на баща си хляб да занесат,
и на баща си да кажат:
- Татко ле, татко миличък,
като ни мама изпрати
и ни поръча заръча,
каквото сте снощи думали
да си го, татко, извършил!
Кольо си деца погледна,
едри си сълзи пророни,
и си децата прегърна,
прегърна и целуна.
- Райне и Радке, двенките,
като се назад върнете
във къщи си не влизайте,
във градината идете,
във градината, треволясла,
градинка да си плевите.
Аз, като се върна вечерта,
аз ще ви, татко, повикам.
Като се мръкна вечерта,
Кольо се от нива завръща,
Тодорка, булка хубава,
тя го на порти чакаше,
и си на Кольо думаше:
- Кольо ле, любе Кольо ле,
къде са, Кольо, децата?
Кольо си нищо не рече.
Като във къщи влязоха,
Тодорка, булка хубава,
много й Тодорка весела.
Седнали да си вечерят,
Кольо ни яде ни пие.
Често навънка поглежда,
дали децата ще дойдат?
Тодорка, булка хубава,
тя си на Кольо думаше:
- Кольо ле, любе Кольо ле,
защо си тежко изпъшкваш?
Ако ти е зор за деца,
и аз ще ти деца отхраня
и от твойте по-хубави.
Тодорка, булка хубава,
нали е хитра Тодорка,
бързо се Тодорка усети
и си навънка излезе.
Кога си Тодорка погледна,
Райна и Радка двенките,
на сайванта легнали,
както легнали, тъй заспали.
Тодорка булка хубава
и на двете глави отряза.
И как се Тодорка забави
и Кольо на вън излезе.
Кога си Кольо погледна,
Райна и Радка двенките,
главите има са отрязани,
Кольо си викна заплака
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
как можа, любе Тодорке,
туй чудо, любе, да сториш?!
От мъка Кольо, от мъка,
остро си ножче извади
и се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011