* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кера сираче,
без баща Кера, без майка,
при брата си и при буля си.
Седяла е Кера, живяла,
че я буля й намрази,
започна да я тормози.
Марийка Иван думаше:
- Иване, първо венчило,
знаеш ли какво съм намислила,
да вземем, Кера да убием,
че Кера нази ще дели,
бащини ниви големи!
Иван Марийка думаше:
- Как ще да Кера убием?
Марийка му пак дума:
- Сабалян рано ще раниш,
на нива, Иване, ще идеш,
а аз Кера ще пратя,
обяда да ти донесе,
там Кера ще убиеш,
у бразда ще я заровиш!
Марийка рано ранила,
хубава манджа сготвила,
и зълва си Кера повика:
- Я ставай, Керо, я ставай,
на нива да идеш,
на братя си обяда да занесеш,
и като, Керо, отидеш,
ти да му кажеш -
каквото съм му заръчала, да го изпълни,
ако не го изпълни,
назад да не се повръща!
Кера на нива отива:
"Поможи Бог!" е казала.
- Бате ле, бате Иванчо,
буля ми, бате, поръча,
каквото ти е казала
всичкото да го изпълниш,
ако не го, бате, извършиш,
назад да не се повръщаш!
Чуди се Иван, мае се,
и на сестра си думаше:
- Как ще го, сестро, извърша,
нивята пълни с орачи,
полето пълно с овчари,
те ще ме, сестро, узнаят...
Седели, що са седели,
всички се хора прибират,
Иван и Кера остават.
Кера на бате си думаше:
- Хайде, бате, да си отиваме,
че много, бате, замръкнахме.
Иван на Кера думаше:
- Почакай, сестро, рано е!
Като се вечер стъмнява
Иван и Кера тръгват,
вървели, що са вървели
стигнали до една пропаст,
Иван си Кера улови,
уста й с кърпа запуши,
и я в пропаст хвърли.
Право си у тях отива,
какво ми Иван да види,
цяла му къща гореше
и Марийка вкъщи пищеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011