* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
с две ми дребни дечица,
Радка и Райна, двечките.
Мислеше Кольо да се ожени,
втора майка да дойде,
децата му ще развали,
къщата му ще разсипе.
Най-сетне Кольо намисли,
три години вдовец ходи,
децата да си отхрани,
деца да си отчува.
Най-сетне Кольо намислил,
намисли, да се ожени,
втора им майка да дойде.
Потърси Кольо, намери,
първата мома в селото,
в това село Бреница -
мома Тодорка хубава.
Направили вече годежа,
на другата седмица вече сватбата,
на третата повратки.
Кольо на кръчма отиде,
с другари да се почерпи,
че си има булка хубава.
Като се в къщи завърна,
тя ходи в къщи кахърна.
Кольо Тодорка попита:
- Тодорке, мила Тодорке,
защо ми ходиш кахърна,
дали те други искаше,
ала татко ти те не даде?
- Бог те убило, Никола,
кой ме за тебе проводи,
вчера ми беше сватбата,
а днеска "мамо" да ми кажат.
Аз туй, Кольо, не искам,
и няма тъй да живеем;
ако си деца погубим,
ние с теб ще живеем!
Зарана рано да раниш,
на нивата да отидеш,
черни угари да ореш,
аз ще ти деца изпратя,
закуска да ти донесат,
там да си деца убиеш,
в черни угари да ги заровиш,
та дано те никой не види,
ако си деца погубиш,
ние с теб ще живеем.
Рано си подрани Никола,
черни угари да оре,
дребни си сълзи ронеше
и все за децата си мислеше.
Тодорка, булка хубава,
децата изпраща закуска да занесат,
и на децата заръчала:
- На баща си кажете,
снощи каквото сме
приказвали да го свърши,
ако той не го извърши,
назад да не се връща,
че няма да ме завари!
Децата при татко си отишли
и му казали:
- Татко, мили татко,
мама ни поръча,
каквото сте снощи приказвали,
ако ти не го извършиш,
назад да не се връщаш!
Кольо към земя гледаше,
и все за деца мислеше,
и дребни си сълзи ронеше.
Слънцето залязва,
и Кольо си на деца думаше:
- Дечица, мили таткови,
аз ще си вкъщи ида,
вие тук останете,
и когато се стъмни,
дойдете в старата градина,
влезнете дано ви майка не види,
да не би да ви убие!
Кольо се вкъщи завърна,
весела Тодорка го посрещна,
весело софрата слагаше,
весело Кольо канеше.
- Взимай, Кольо, вечеряй,
за деца не се грижи,
аз ще ти деца отгледам,
по-добри и по-хубави!
Вечеряли и легнали,
през нощта си децата дошли,
и пред вратата заспали.
През нощта се Тодорка събужда,
събужда и вънка отива,
и децата намира заспали.
Грабнала остра секира
и им главите изрязала,
и силно извикала:
- Тичайте, хора комшии,
Кольо се пиян завърна,
на деца глави изреза,
и моята иска да отреже!
Като чу това Никола,
бързо навън излезе,
и що да види - двете дечица.
Грабна си остро ноженце
и се в сърце прободе,
и на децата думаше:
- Лежете, да лежим,
нека майка ви сама остане,
да остане, да се наживее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011