* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Останал Кольо млад вдовец
с две малки дечица -
Радка и Райна двете,
по на три-четири години.
Нали бе Кольо млад, хубав,
всички го моми искаха.
Най-после Кольо решава
да вземе, да се ожени,
жена вкъщи да дойде,
къщата да му нареди,
децата да му отгледа.
Коя ще Кольо да вземе?
Първата мома в село,
първата мома - Тодорка.
Мина се малко, не много,
откак се двама събраха.
Всред село сватба вдигнали,
всички на хоро се хванали.
Отде се взеха децата,
нали са дребни, мънички,
нали са малки, глупави,
те се за Тодорка хванаха,
и че й "майко" викнаха.
Че се Тодорка засрами
от нейни верни другарки.
Право си вкъщи отиде
и си на Кольо продума:
- Я слушай, Кольо, я слушай,
я слушай, първо венчило,
децата да си погубиш!
Не мога, Кольо, не мога
срамове, Кольо, да тегля
от мойте верни другарки.
Кольо си сълзи порони
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
я ме, Боже ле, научи,
къде да дена децата?
Тодорка Кольо думаше:
- Утре е рано понеделник,
волове, Кольо, запрегни
и на нивата ще идеш!
Аз ще ти деца проводя,
обеда да ти донесат.
Като ги, Кольо, посрещнеш,
там ще ги, Кольо, погубиш,
назад да не ги връщаш!
Кольо по рало вървеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше,
къде да дене децата.
Като се вече стъмнило,
Кольо на децата продумал:
- Ха, идете, деца, в колата,
в село да си идеме.
Като край село стигнали,
Кольо на деца думаше:
- Слизайте, татко, от колата
и си в бабини идете,
таз вечер там ще да спите!
Нали са деца мънички,
мънички, още глупави,
тропали деца, викали,
в бабини бе затворено.
Връщат се деца вкъщи,
под порта дупка имало,
деца под дупка минали,
при воловете легнали,
легнали, сладко заспали.
Сутринта Тодорка станала
на воловете да даде.
Като децата съгледа,
бързо се назад върна,
бързо си брадвата грабна,
че си децата насече.
Сред двори Тодорка излезе
и силно ми се провикна:
- Ставайте, братя комшии,
Кольо се пиян завърна
и си децата погуби!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011