|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мащеха иска да убие заварени деца/зълва
Остана Кольо млад вдовец,
с две ми малки дечица
на половина годинки -
Радка и Райна двечките.
Чуди се Кольо, мае се,
ако се Кольо ожени,
мащеха деца не гледа.
Най-сетне Кольо намисли,
три години вдовец да ходи,
дечица да му отраснат.
Кольо си вдовец походи,
дечица си Коли отраснаха,
станаха на по три години.
Тогаз си Кольо намисли,
намисли да се ожени.
Нали бе Кольо хубавец,
остави Кольо вдовици,
започна Кольо моми да люби,
та избра Кольо, та избра
първата мома в село,
първата мома - Тодорка.
Взема я Кольо, венча се,
ай че си на механа излезе,
с другари да се почерпи.
Тодорка, булка хубава,
с другарки хоро играла,
като е хоро играла,
двете дечица мънинки,
пред всички й ''мамо'' казаха.
Нали се Тодорка засрами,
от нейни, холан, другарки,
от нейни, холан, акранки.
Бързо хорото напусна,
ядосана Тодорка напусна,
ядосана Тодорка, кахърна,
право си в къщи отива.
Кольо след нея отива
и на Тодорка продумва:
- Тодорке, либе хубаво,
защо хорото напусна?
Ядосана Тодорка, кахърна,
и си на Кольо продумва:
- Когато хоро играхме,
твоите малки дечица
пред всички ми ''мамо'' казаха.
Нали се, Кольо, засрамих,
от моите, Кольо, другари,
другарки, още акранки.
Ако ги Кольо погубиш,
твоите малки дечица,
с тебе ще се водиме;
ако не ги погубиш,
аз ще те, Кольо, напусна!
Кольо й нищо не каза,
ай, че му мъчно домъчня.
Легна си Кольо, та заспа,
сутринта рано подрани,
сиви волове запрегна,
на нива Кольо да ходи.
Таман си Кольо замина,
Тодорка и тя подрани,
двете дечица събужда
и на дечица заръчва:
- Право на нива идете
и на татко си тъй кажете:
''Дето му снощи поръчах,
веднага да го извърши,
ако ли не го извърши,
назад да се не връща!''
Двете дечица мънинки,
мънинки, глупави,
като на нива наближават,
отдалеч ги татко им съглежда,
сиви волове позапря
и си дечица посрещна,
и на дечица продума:
- Дечица, мили таткови,
що щете, мили, на нива?
Дечица малки, глупави,
на татко си казаха:
- Нази ни мама изпрати,
изпрати и ни поръча
дето ти снощи казала,
веднага да го извършиш,
ако ли не го извършиш,
назад да се не връщаш.
Кольо му жално дожаля
и на дечица продума:
- Дечица, мили таткови,
аз ще си в къщи отида,
вий късно в къщи елате
и под сайванта легнете,
да не ви види майка ви,
утре при баба ви ще ви заведа.
Толкоз си Кольо продума
и си за вкъщи потегли.
Кога в двора пристига,
Тодорка, булка хубава,
тя си на Кольо продума:
- Добре че си, Кольо, кайдисал,
двете дечица мънинки!
Кольо й нищо не каза.
Рано се Тодорка събужда,
под сайванта отива.
Какво да види Тодорка -
двете дечица мънинки,
под сайванта легнали,
легнали, та заспали.
Бързо си брадва намира,
на двете главите отрязва
и се силно провикна:
- Тичайте, хора, комшии,
Кольо се пиян завърна
двете си деца погуби
и мойта глава ще отреже!
Като чу Кольо тез думи,
навън си Кольо излезе,
какво да види Кольо -
двете дечица заклани,
тогаз си ножа извади
и се в сърцето удари,
сал две думи издума:
- Лежете, дечица, да лежим,
майка ви да се нашири!
Омуртаг (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|