* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, хубавец,
със две ми малки дечица,
дечица, мили близнета
на по половин година -
Радка и Райка, двечките.
Чуди се Колю, мае се
дал да се Колю ожени
мащеха деца не гледа.
Мислил ми Колю, намислил
три години вдовец да ходи,
докато му деца отраснат.
Ходил ми дор три години
и рече да са ожени,
и тръгна булка да избира.
Нали бе Кольо млад, хубав
момите хабер пращаха,
напусна Кольо вдовици
и тръгна моми да люби.
Залюби, коя залюби,
залюби първа в селото -
Тодорка, мома хубава.
Взема я и се венчаха,
венчаха, в къщи прибраха.
Кольо на дрюген излезе
да се с другари почерпи
и да се Колю похвали,
че има булче хубаво.
Като се Кольо завърна,
Тодорка, булка хубава,
кахърна ходи из къщи,
кахърка, още тъжовна,
софрата слага - не сяда.
Кольо Тодорки думаше:
- Тодорке, второ венчило,
що си, Тодорке, кахърна, (2)
кахърна, още тъжовна,
софрата слагаш, не сядаш?
Туодорка Колю думаше:
- Кольо ле, първо венчило,
вчера на хоро отидох,
че се на хоро и аз хванах,
при моите, Кольо, другарки,
при моите, Кольо, акранки.
Радка и Райка двечките,
за ръчичките се хванали,
при мене, Кольо, дойдоха,
на мене "мамо" казаха.
Мене ме, Кольо, досрамя,
досрамя, Кольо, догреша,
от моите, Кольо, другарки
от моите, Кольо, акранки.
Ако ги, Кольо, убиеш,
ний двама ще се водиме;
ако ги, Кольо, не погубиш,
ний няма да са водиме!
Кольо си нищо не рече,
глава надолу наведе,
и дребни сълзи порони,
и си нищо не рече.
И на Тодорка думаше:
- Ази на нива ще ида,
ще ида да ора.
Тодорка Колю думаше:
- Като идеш, Кольо, да ореш,
аз ще ти обяд наготвя
и ще ти гостба проводя,
Радка и Райка, двечките,
при тебе, Кольо, да дойдат,
обед на тебе да донесат.
Ако ги, Кольо, убиеш
със тебе ще се водиме,
ако ги, Кольо, погубиш
ний няма да се водиме!
Кальо пак си заплака,
нищо си Кальо не рече
и дребни сълзи пророни.
И кат се съмнало,
рано на нива отиде,
отиде Кольо да оре.
Тодорка хубава булка,
че се Тодорка зарадва
и си обяд наготви.
И Радка и Райка, двечките,
на нива тя ги изпратила
и на дечица думала:
- Аз каквото поръчах на татко ви,
всичкото татко ви да извърши,
ако не го татко ви извърши -
у дома да не се завръща!
И те, кат си отишли на нивата,
нали му й домиляло,
той ги назад повърнал:
- Дечица, мили таткови,
у дома да не си отивате,
у бабини си, деца, да отидете!
Нали са деца глупави,
не отишли у бабини си.
Кольо кат си от нивата отива,
кат го Тодорка посреща,
кат няма дечицата със Коля,
радостна Тодорка и засмяна,
че няма дечицата,
че ги й Кольо заринал.
Добре, ама кат се прибрали,
кат са вечеря вечеряли
и легнали да спят,
нали са деца глупави,
посред нощ си у тях отишли,
и са пред къщи легнали,
на самия праг легнали.
Като излязла Тодорка,
че им главите отрязва
и сред двора Тодорка излязла,
викнала, че заплакала и казала:
- Кольо се върнал пиян,
и двете си деца той закла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011