|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мащеха иска да убие заварени деца/зълва
Остана Никола млад вдовец
с две ми малки дечица,
на име Радка и Райна.
Чуди се Никола и мае,
дали пак да се ожени,
дали вдовица да вземе,
или мома Тодорка,
децата му да отгледа.
Най-после Никола решава,
решава да се ожени,
за тази ми мома Тодорка.
В събота се сгодиха,
в неделя на хоро излезли.
Тодорка се на хоро хванала,
нали са деца малки глупави,
силно са "мамо" извикали.
Тодорка се много засрамила
пред нейните другарки
и се върнала в къщи,
черно си фередже наметнала,
бистри сълзи ронила.
Кольо пита Тодорка:
- Що си жаловна, Тодорке?
Тодорка дума Никола:
- Аз ще ти нещо поръчам,
сутринта рано да станеш,
брези си биволи да впрегнеш
и на нива да отидеш,
черна си угар да ореш,
аз ще ти деца изпратя,
закуска да ти донесат,
ти ще ги, Никола, заколиш,
в черна угар заровиш!
Сутринта Никола станал
и на нива отишъл
черна си угар да оре.
Като се Никола обърнал,
неговите дечица идат,
закуска да му донесат.
Никола си деца прегърнал,
бистри си сълзи проронил
и на деца говори:
- Кой ви, деца, проводи,
закуска да ми донесете?
- Нас ни, тате, изпрати
нашата майка, мащеха
и ни, татко, поръча,
каквото ти, татко, казала,
скоро да го изпълниш,
ако не го изпълниш,
жив назад да не се върнеш!
Никола си деца прегърна
и им мило говори:
- Идете си, деца, у село,
у бабини си да идете,
бабини да ви отгледат!
Като се Никола вечерта завърнал,
усмяна му Тодорка, порти отворила,
весела софра сложила
и Никола канеше:
- Храни се, Никола, храни,
спокоен ти бъди,
никой да не знае,
че си си деца погубил,
в черна угар заровил.
Нали се Никола уморил
и дрямка го налегнала,
и легнал, та заспал.
Излязла булка Тодорка отвън
и видяла Кольови малки дечица,
че ги за ръка уловила
и у маза увела,
и им главите отрязала,
че излезе булка Тодорка на двора
и силно извикала:
- Я чуйте, хора, селяни,
и вие, ближни комшии,
какво чудо е станало,
Кольо се завърнал пиян,
че си Кольо децата закла
и гони мене да коли!
Че се сепна Кольо, събуди
и в мазата си влезнал,
и неговите дечица
в черни кърви лежат,
че викна Кольо, та заплака,
остро си ножче извади
и се в сърцето прободе,
и си на децата говори:
- Лежете, мили, трима да лежим,
при вашата рождена майка да идем!
Лозица, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|