* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кера сираче,
без майка Кера, без баща,
при брат си и при буля си,
там да си Кера домува,
домува и още слугува.
Буля си Кера намрази
и на Ивана думаше:
- Иване, любе, Иване,
Кера от къщи да махнеш,
ако не я от къщи махнеш,
аз ще те тебе напусна.
Иван се чуди и мае,
какво да стори да прави:
Ако си Кера изгони -
Кера му е мила сестричка,
сестричка-клето сираче.
Чуди се Иван, мая се,
Какво да стори, направи -
на жена си да угоди,
Кера да си не наскърби.
Нали му е жена лошава:
- Зарана като се зазори
да кажеш, Иване, на Кера
да меси топли погачи
и да си на нива отидете
и си през пропаст мине,
Кера да върви отпред ти,
в пропаст да я хвърлиш.
Сутринта като се съмнало,
Иван се жално нажали,
ала с Кера тръгнаха нива да си изорат.
Цял ден са орали и мълчали.
Вечерта като се мръкнало,
тръгнали да си отиват.
Като край пропаст минали,
Иван се чудо почуди -
Кера от пропаст се хвърли...
Иван си пътя продължи -
като се село наближи
какво да стори, да види -
къща му в пламък гореше,
негова булка Марийка
и тя в пламък гореше...
Иван се жалба нажали:
- Проклет да бъде този човек,
който жена си послуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011