* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец
със две ми малки дечица,
Райна и Радка двенките,
двенките близначета.
Чуди се Кольо, мае се,
да вземи, да се ожени -
мащеха деца не гледа...
Най-подир Кольо намисли,
три години вдовец да ходи,
дано му деца отрастат -
Райна и Радка двенките.
Растоха и порастоха,
тъкмо по на три години.
Тогаз си Кольо намисли,
да вземе, да се ожени.
Молеха Кольо със моми,
със моми Коля, с вдовици.
Първата мома в селото,
нея Тодорка викаха.
Нали си Кольо намисли,
отиде Тодорка да вземе.
Днеска е света неделя,
Кольо за булка отиде
и си Тодорка доведе.
Вечерта, кат се мръкнало,
Кольо на дюкян отива,
Тодорка в къщи оставя.
Тодорка ходи из къщи,
ходи радостно и шета.
Кольо се от дюкян завърна.
Тодорка, булка хубава,
радостно Коля посреща.
Живели цяла седмица,
дошло е света неделя.
Те ще на повратки да идат.
Тодорка, булка хубава,
радостно ходи и шета,
и си децата премени,
и ги на хоро заведе.
Кат на хорото отиде,
Тодоркините другарки,
те кат Тодорка здрависват
и се на хоро хванаха,
една до друга играят.
Райна и Радка двенките,
двенките близначките,
те из хорото ходеха,
срещу майка си вървяха,
силно й "мамо" извикаха.
Тодоркините другарки,
те се на Тодорка присмяха:
- Като се е вчера женила,
кога е майка станала?...
Ах, че се пусна от хорото,
и си децата улови,
кат ги за ръце водеше
и ги във къщи заведе.
Тодорка, булка хубава,
жално из къщи ходеше,
жална, кахърна и плаче.
Кольо се от дюкян завърна,
Тодорка е жална и кахърна,
Кольо Тодорки думаше:
- Що си ми жална и кахърна?
Тодорка дума на Коля:
- Не ща ти, Кольо, децата!
Днеска на хоро ходихме,
те из хорото ходеха
и срещу мене вървяха,
силно ми "мамо" извикаха
и моите верни другарки,
те ми се, Кольо, присмяха:
"Кога съм майка станала?!"
Не ща ги, Кольо, не ща,
махни ги, Кольо, от тука.
Кольо Тодорка думаше:
- Тодоро, второ венчило,
как да си махна децата,
като са малки, глупави,
и пътищата не знаят?!
- Не ща ги, Кольо, не ща ги.
Ако не махнеш децата,
аз ще те, Кольо, оставя!
Кольо Тодорка думаше:
- Къде да махна децата?
Тодорка дума на Коля:
- Сабалям рано да станеш,
волове да си нараниш,
на нива Кольо да идеш.
Изори черни угари,
направи брези дълбоки.
Аз ще ти деца проводя,
обяда да ти донесат.
Главите да им отрежеш,
в брезните да ги заровиш.
Кольо Тодорка послуша,
че си на нива отиде.
Изора черни угари,
изора брезни дълбоки.
Тодорка, булка хубава,
наготви топла обяда
и си децата провожда,
и си на деца поръчва:
- На татко си да кажете,
което съм му казала,
ако не го татко ви извърши,
във къщи да си не идва!
Деца на нива отиват,
и на татка си разправят:
- Я слушай, татко, послушай,
каквот ти е майка казала,
ако не го, татко, извършиш,
във къщи да се не връщаш!
Кат зачу Кольо тез думи,
Кольо си жално заплака
и на дечица думаше:
- Дечица мили, таткови,
Райна и Радка двенките,
двенките близначките,
станете, в село вървете,
у дома като си идете,
във къщи да не влизате,
право под стряхата вървете,
там да се двенките закрийте,
да не ви види майка ви!
Като си деца отиват,
право под стряхата отиват,
там се двенките закриват,
седят горкичките и мълчат,
навънка не си излизат.
Вечерта, кат се мръкнало,
като се Кольо завръща,
нали го Тодорка посреща,
кога във къщи налязват,
седнали да си вечерят.
Тодорка яде и пие,
пък Кольо със сълзи но очи.
Яли са, още пили,
Тодорка се от софра надига,
като навънка излезе
и си децата съгледа,
че ги Тодорка улови
и ги в мазата заведе.
Там им главите отряза
и си навън излезе,
ах, че се виком провикна:
- Кольо се пиян завърна,
че си децата погуби,
той им главите отряза
и мойта иска да реже.
Кат зачу Кольо тез думи,
Кольо навънка излезе,
право в мазето отиде,
какво горкия да види -
Райна и Радка двенките,
двенките близначета,
че им главите отрязани,
във чисти кърви легнали.
Кольо си жално заплака
и на дечица думаше:
- Дечица мили, таткови,
я лежете, трима да лежим,
при вашата майка да идем,
при вашата майка рождена,
дето вий вази раждала!
Че бръкна Кольо в джобове,
извади ножче черкезче
и се в сърцето прободе -
тримата лежат във кърви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011