* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо с две деца,
две деца, двечки близненца
Райна и Райко двамката.
Чуди се Кольо и мисли,
какво да стори, направи,
как да си децата отгледа,
мащеха децата не гледа.
Че ходи Кольо, че скита
цели ми до три години,
че му дечица отраснаха,
на три годинки станаха.
Нали бе Кольо млад, хубав,
Коля го искат момите.
Напусна Кольо вдовици
и тръгна моми да дири,
че избра Кольо, че отбра,
първата мома в селото,
хубава бяла Тодорка.
Взеха се и венчаха се,
че мина една неделя,
те си на хоро излязоха
да вземат, да се похвалят
на техните верни другари,
другари, още другарки.
Тодорка се на хоро улови,
Райна и Райко двечките,
те си сред хоро отидоха,
пред всички "майко" извикаха,
че се Тодорка засрами
и си децата поведе,
и ги във къщи заведе.
Вечерта, като е мръкнало,
Тодорка шета из къщи,
софрата слага, не сяда.
Кольо Тодорки думаше:
- Що софра слагаш, не сядаш?
Тодорка на Кольо думаше:
- Като ме питаш, ще ти кажа.
Днеска на хоро отидох,
както на хоро играех
твоите дор две дечица
пред всички "мамо" извикаха,
нали се аз засрамих.
Или си деца погуби,
като не - ще те оставя!
Кольо си нищо не каза,
дребни си сълзи пролива.
Сутринта, като е съмнало,
рано си Кольо подрани,
сиви си биволи запрегна
и си на нива отиде.
Че е Тодорка станала,
хубави гостби наготви,
че им ядене подаде
и на децата поръча:
- Вие при татко си идете,
обяда да му носите
и на татко си кажете,
каквото му снощи поръчах -
още днес да го извърши.
Че са дечица тръгнали
и при татко си отиват.
Като ги Кольо видя,
той си биволи изпрегна,
че си дечица посрещна,
посрещна и прегърна.
Дечица татко думаха:
- Нази майка проводи
при тебе, татко, да кажем -
каквото ти е снощи казала,
още днес да го извършиш.
Кольо си нищо не каза.
Вечерта, като е мръкнало,
Кольо си взема брадвичка,
зелени клонки насече,
че на дечица подложи,
подложи и им загради,
и на дечица думаше:
- Дечица, мили на татко,
тази нощ тук останете,
у дома не си отивайте,
утре татко ви ще дойде
у баба ви ще ви заведе!
И си вкъщи отиде.
Тодорка шета радостна
и на Коля продума:
- Хубаво, Кольо, направи,
дано те никой на видя!
Кольо си нищо не каза,
най си жално плачеше.
Тодорка навън излезе,
като под стълбата погледна -
двете малки дечица,
те си под стълба легнали.
Тя си деца улови
и ги в мазата уведе,
на двете глави отряза,
и се изясно провикна:
- Тичайте, хора, комшии,
Кольо се върна луд-пиян
и си децата погуби!
Като я Кольо зачува
веднага навън излезе,
като си децата поглежда,
той си ножченце извади
и се в сърцето удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011