* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кера сираче,
без майка, Кера, без баща,
при буля, Кера, при бате.
На бате си да слугува,
на буля си да робува.
Робува, Кера, слугува
цели ми девет години.
На десетата година,
булка Маринка хубава
и тя на Иван думаше:
- Иване, пръвна пръвнино,
Калина Кера хубава,
убий я, Иване, махни я,
и тя ще иска, Иване,
от бащиното ти имане,
всичкото на нас да остане.
Утре е света събота,
в други ден света неделя.
Понеделник рано ще раниш
и на нивата ще идеш,
обяда няма да си вземеш,
аз ще го по Кера изпратя.
Там да я, Иване, погубиш!
Понеделник рано ранили
и Иван на нивата отиде.
- Булка Маринка хубава
опекла топли хлябове,
наготви гозби хубави
и ги по Кера изпрати,
и си на Кера думаше:
- Калино Керо хубава,
на бате си Иван да кажеш,
коквото ти буля поръча -
всичкото да го извършиш;
ако не го бате, извършиш -
назад да се не връщаш!
Иванчо се чуди и мае,
какво да прави, да стори,
как да си Кера убие.
Орали, колко орали,
слънцето трепти, засяда.
Тръгнали да си отиват,
минали гора зелена,
седнали да си починат,
че извади иванчо пушката
и там си Кера удари,
и там и душа излезе.
Иванчо си пътя продължи,
към тахното село да отива.
Какво да гледа иванчо,
тяхната къща гореше.
Като у тях си отиде,
всичкото пожар станало.
Булка Маринка хубава
и тя си сред пожар гореше,
и се изясно провикна:
- Слушайте, мало и голямо,
кой каквото и да направи,
всичкото му се отвръща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011