* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец с две дечица -
Радка и Райна двечките,
по наполовин години.
Кольо ще да се ожени,
ала мащеха деца не гледа,
помисли Кольо, намисли
да ходи Кольо три годин,
да му дечица пораснат.
Дечица Кольо пораснали,
по на три годин станали,
че тръгна Кольо да търси,
да търси, да се ожени.
Намери Кольо, намери,
Тодорка мома хубава,
взема я Кольо, венча се.
Кога е било заранта,
заранта, света Неделя,
Тодорка, булка хубава,
измете равни дворове,
облече бяла премяна
и на хорото отиде,
и се на хоро залови,
до нейни верни другарки.
Радка и Райна, двечките,
и те при нея отишли,
и пред всички "мамо" казали.
Тодорка, булка хубава,
и тя се много засрами
от нейни верни другарки.
Тя се във къщи завърна,
из къщи ходи кахърна.
Кольо се от механа върна,
Тодорка вкъщи завари,
че ходи много кахърна.
Той на Тодорка продума:
- Тодорке, първа първино,
Тодорке, второ венчило,
защо ми ходиш кахърна?
Тодорка на Кольо продума:
- Кольо ле, първа първино,
Кольо ле, първо венчило,
нали ме питаш - да кажа.
Днеска на хоро отидох
и се на хоро залових,
до мойте, Кольо, акранки.
Радка и Райна, двечките,
двечките, две близначета,
и те при мене дойдоха,
и са за мене хванаха,
пред всички ми "мамо" казаха,
и аз се, Кольо, засрамих,
право се от хоро отпуснах
и си у дома отидох.
Ако ги, Кольо, погубиш,
със тебе ще се, Кольо, водиме;
ако ги пък не погубиш -
със тебе ще се, Кольо, разделим!
Кольо си в земя погледна
и дребни сълзи пророни,
и на Тодорка продума:
- Тодорке, булке хубава,
аз ще на оран да ида,
Радка и Райна, двечките,
кога се двете събудят,
хляба в торбичка ще турнеш,
при мене двете да дойдат.
Кольо си от дома излезе.
Тодорка, булка хубава,
тя си децата събужда
и си ги двете изпраща
на татко си хляба да носят,
какво са си снощи говорили,
всичкото да го извърши.
Те си на нива отишли.
Кольо си рало запира
и си дечица прегърна,
и си дечица целува.
Те на баща си думаха:
- Тате ле, до наш бащице,
майка ни назе изпрати,
изпрати, още заръча,
всичкото що сте думали,
днес да го, тате, извършиш.
Баща им рало отпрегна
и си за дома отиде,
и на дечица продума:
- Дечица мили, таткови,
вие тука ще седите,
докато ази замина.
След мене ще си дойдете
и вкъщи няма да влизате,
двечките вънка ще легнете.
Като си Кольо отиде,
Тодорка си го посрещна
и тя се много зарадва
че си е децата оставил,
из къщи ходи весела.
Кога навънка излезе -
двете ги заспали завари.
Че взима брадва голяма,
на двете главите отряза
и викна, та и заплака:
- Излезте, хора, комшии,
да видите, да привидите,
какво е чудо станало -
Кольо се пиян напива,
двете си деца погуби!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011