|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мащеха иска да убие заварени деца/зълва
Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, хубавец,
с две дечица близнета.
Радка и Райна двечките.
Нали бе Кольо хубавец,
хубавец Кольо, гиздавец,
момите Кольо искаха,
че най подир се ожени,
за първата мома в селото.
Вчера им беше сватбата,
а до неделя повратки,
кат се на хоро хванаха,
деца при нея отидоха
и "майко" й казаха.
Но се Тодорка засрами
от нейните верни другарки,
че щели да й се смеят,
че вчера им беше сватбата,
а днес й "майко" казаха.
Тодорка, булка хубава,
из двори ходи гиздава,
гиздава, па не весела.
Кольо на Тодорка думаше:
- Защо си, Тодорке, кахърна,
дали те ази нагълчах,
или се на деца сърдиш?
- Не си ме, Кольо, нагълчал,
я да си деца погубиш,
аз ще ти деца добия,
по-хубави от твоите!
Ти кат на нива отидеш,
черни угари да ореш,
там да си деца убиеш,
в черни угари заровиш.
Кольо си нищо не рече,
той си на нива отиде,
хем ора Кольо, хем гледа -
дали ще деца дойдат.
Деца от село стигнаха,
право при него отидоха
и на татка си думаха:
- Татко бе, майка ни прати,
каквото ти е казала -
веднага да го извършиш!
Кольо си сълзи порони
и си на деца думаше:
- Дечица мили, таткови,
в дома няма да си ходите,
идете у бабини си,
баба ви ще ви отгледа.
Нали са деца глупави,
право в тях си отишли
и под сачака заспали.
Кат ги Тодорка видяла,
остра си брадва вземала,
на двете глави отсякла.
Кольо се от нива завръща,
кахърен Кольо, ядовит.
Тодорка, булка хубава,
засмяна порти отваря.
Като си Кольо пригледа,
че двете му деца убити,
остро си ножче изважда
и се в гърдите пробожда.
Той си на деца думаше:
- Дечица мили, таткови,
лежете, татко, да лежим,
майка ви да се находи,
находи и насветува!
Тодорка това зачула,
бързо си из порти излиза,
и се виком провикнала:
- Тичайте, хора, комший,
че Кольо се пиян завърна,
двете си деца погуби,
и мене иска да убие!
Долна Митрополия, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|