* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец
със две ми малки дечица,
Радка и Райна двенките,
по на половин година.
Кольо се чуди и мае,
какво да стори, направи,
дали вдовец да си ходи,
то вдовец къща не върти,
дали пък да се ожени,
майка мащеха да вземе,
мащеха деца не гледа,
тя ще му деца разплаква.
Най-после Кольо намисли,
три годин вдовец да ходи,
доде му деца пораснат,
тогава да се ожени.
Че тръгна Кольо да избира,
да избира Кольо булките.
Нали бе Кольо млад, хубав,
Коля момите лебеха.
Избра си Кольо, отбра си,
първата мома в селото,
Тодорка, мома хубава.
Кольо на кръчма отиде,
с достове да се почерпи
и да се Кольо похвали,
че има булка хубава.
Кога се у тях завърна,
Тодорка кахърна завари,
кахърна, хем е плакала.
Софрата слага, не сяда.
Кольо Тодорки думаше:
- Защо си, либе, кахърна,
кахърна, още плакала,
дали не съм ти по сърце
или те други искаха,
пък татко ти те не даде?
- Ти си ми, либе, по сърце,
но що ми гълчат хората.
Вчера на хоро отидох,
дойдоха, Кольо, дойдоха
твоите, Кольо, дечица,
мене ми "мамо" казаха
Моите, Кольо, другарки,
една на друга рекоха:
"Кога й беше сватбата,
кога й "мамо" рекоха?!"
Нали се, Кольо, засрамих,
пред моите, Кольо, другарки,
ако ги, Кольо, погубиш -
ний двама ще са водим;
ако ги двете оставиш -
ний двама ще са разделим.
На Кольо мъка припадна,
мислил е, премислювал е,
и си на Тодорка думаше:
- Иди си, либе, иди си,
не ще си деца затрия,
че ти си, либе, чужд живот,
а те за мене - мой живот!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011