* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец, Кольо, хубавец,
с две ми дребни дечица
момченце и момиченце,
Райно и Радка двечките.
Ходил е Кольо, жалил е
цели ми дор три години,
не може Кольо да реши,
да реши, да се ожени.
Че каква жена ще вземе,
дали ще добра излезе,
дали ще гледа децата.
Хай гиди, Кольо, Кольо ле,
нали си е Кольо млад, хубав,
моми му хабер изпращат,
пък той се чуди и мае,
вдовица Кольо да вземе,
вдовица деца ще доведе,
децата дерлик развалят,
пък мома Кольо да вземе,
момата деца не гледа,
децата ще си разпилее.
Най после Кольо решава,
хубава мома да вземе,
хубава мома - Тодорка.
Реши се Кольо, взема я,
много са добре живяли,
но дор една ми неделя.
В неделя хоро имаше,
Тодорка, булка хубава,
и тя се хубаво премени,
и на хорото отиде.
Кольовите двата сирака,
като Тодорка видяха,
право при нея отидоха,
за нея се заловиха,
двете й "мамо" думаха.
Тодорка, булка хубава,
много я срамно досрамя,
много й мъчно домъчня.
Вечерта, като си отидоха,
Тодорка тъжна, кахърна.
Кольо Тодорка думаше:
- Тодорке, булке хубава,
нещичко ще те попитам,
правичко ще ми обадиш,
без да ме, либе, излъжеш,
защо си тъжна и кахърна,
защо тъй тежко въздишаш?
Тодорка Колю думаше:
- Кольо ле, либе, Кольо ле,
като ме питаш, ще ти кажа.
Като на хоро отидох
твоите пусти сираци,
като ме, Кольо, видяха,
право при мене дойдоха,
за мене се заловиха,
двете ми "мамо" думаха.
Много ме срамно досрамя
от мойте верни другарки,
туй нещо не го изтърпявам,
ако си децата погубиш,
тогава ще си живеем,
живеем и уважаваме;
ако си децата пожалиш,
двамата ще се разделим!
Хай гиди, Кольо, Кольо ле,
камък му падна на сърце,
нищо не можа да каже,
навънка Кольо излезе,
право в дюкяна отиде.
Доста се Кольо понапи,
че си у тях си отиде,
децата да си заколи.
Като в къщи влезе,
макар да беше луд пиян,
като видя Кольо дечица,
дечица сладко заспали,
не можа Кольо да реши,
децата да си изколи.
Кольо Тодорка думаше:
- Тодорке, булке хубава,
туй нещо в село не става,
ще ни комшии усетят.
Сабалян рано ще раня,
ще ида оран да ора
на нивата до корията,
ти ще децата изпратиш,
обеда да ми донесат,
там ще ги, либе, заколя.
Сабалян рано е ранил,
на нивата е отишъл,
Тодорка, булка хубава,
хубава гостба наготви
и си децата изпрати,
и им заръча, поръча:
- На татко си да кажете,
каквото сме приказвали,
веднага да го извърши!
Деца при Кольо пристигат,
отдалеч двете викаха:
- Татко ле, майка поръча,
каквото сте приказвали,
веднага да го извършиш!
Но пак се Кольо не реши
децата да си погуби
и ги въз село изпрати...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011