* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Останал Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, хубавец,
с две ми дребни дечица,
Радка и Райничка двечките,
двечките, две близначета.
Чуди се Кольо, мая се,
дали да се ожени,
или млад вдовец да ходи.
Коля се булки молеха
и в селото с баш момите,
Тодорка мома хубава,
тя хабер прати за Кольо,
да й женихи проводи.
Проводил Кольо женихи,
за Тодорка мома хубава,
проводил Кольо и я взел.
Весело си двама живели,
весело софра слагали,
весело ядели и пиели.
Една ми света неделя
двамата на хоро отишли,
Тодорка мома хубава,
и тя на хоро отива,
с нейните верните дружките,
и на хорото играла.
Радка и Райничка двечките,
двечките, две близначета,
и те при Тодорка отиват
и те й "майко" викали.
Че й се дружките присмели,
и тя я много досрамяло,
и си от хорото отива.
Кольо на кръчма отишъл,
при неговите верни другари,
седнали да се черпят,
другари Кольо думаха:
- Бре, Кольо, верен другарю,
право ще кажеш, да не лъжеш,
как се живее с твоята булка Тодорка,
тя на тебе повторна,
и ти на нея, бе, първи?
Весело посреща ли те,
весело вратник отваря ли,
и весело софра слага ли,
весело ядете ли, пиете?
Кольо се много похвали,
с неговата булка Тодорка:
- Като ме питате вие, другари,
весело си живеем,
весело си ядем и пием.
Кольо си у тях отива,
Тодорка го сърдито посреща,
сърдито софра сложила,
сърдито яли и пили,
чудил се Кольо, маел се,
как Тодорка да запита,
защо е толкоз сърдита.
Кольо Тодорка думаше:
- Тодорке, повторничке ле,
и аз на тебе, мари, първи ли,
и ти на мене втора,
право ми кажи, не лъжи,
защо си толкоз сърдита?
Тодорка дума на Коля:
- Като ме питаш да кажа,
защо съм толкоз сърдита,
когато на хоро отидохме,
като си при дружките играех,
Радка и Райничка дойдоха,
и те ми "мамо" викнаха,
че ми се дружките присмяха,
мене ме много досрамя,
прави що правиш, бре Кольо,
двечките да ги погубиш.
Утре рано на нива ще идеш,
и аз ще ги двечките проводя,
хляб и гостба да донесат,
и ти да ги, Кольо, убиеш,
у браздата да ги заровиш,
вечерта самичък да дойдеш.
Тодорка, булка хубава,
и тя е рано ранила,
бели хлябове опече,
хубава гостба наготви,
на Радка даде торбата,
Райничка взема котлето.
Кольо на нива отиде,
Кольо си нива забрезни,
първа си брезна забрезни
и си втората повтори.
Радка и Райничка двечките,
те си пътя вървяха,
то е било пролетно време,
като из пътя вървяха,
и си цветя набраха,
и се на глави накичиха.
Като на нива отиваха,
отдалеч ги баща им видя,
бистри си сълзи пророни,
калпак над очите си сложи.
Радка и Райничка двечките,
като при татко си отиват,
и те си татко си питаха:
- Защо, бе татко, ти плачеш?
Кольо на Радка думаше:
- Радке ле, Райничке, двечките,
като ви отдалеч видях,
на ум ми дойде за вашата майка,
първата, като се с ней взехме,
най-напред на тази нива дойдохме,
двама с нея да работим.
Чуди се Кольо, мая се,
как да си убие децата,
по нива гледат орачи,
по поля гледат овчари,
овчари, още телячи.
Чуди се Кольо, мисли се,
и той на Радка думаше:
- Радке и Райничке, двечките,
сложете хляба и яденето.
И ги двечките нахрани,
и на двечките думаше:
- Радке ле, Райничке, двечките,
като се, татко, мръкне,
недейте си у дома отива,
в гробищата имаме една градина,
много трева има,
да идете, да я оплевите.
То не било в градинка,
най-било майкиния им гроб.
И те двечките отишли,
отишли и го оплевили,
и пак си у тях отишли.
Отишли и под кьошко застанали,
Кольо си от нива отива.
Тодорка му весело вратник отваря,
весело софра сложила,
като яли и пили,
Кольо все вратата поглеждал,
Тодорка на Кольо думаше:
- Кольо льо, първи на мене,
и аз на тебе повторно,
яж, Кольо, да ядем,
пий, Кольо, да пием.
И ний сме още, брей, млади,
други деца ще стигнем.
И като яли и пили,
и тя навън излязла,
на кучетата хляб да дава,
и като отдолу кьошко поглежда,
двечките деца там били,
грабнала брадвата режлива,
на двете глави отсякла,
и се ясно изпровикнала:
- Кольо си двете деца уби,
слушайте, мало и голямо,
и на мен се люто закани,
и на мен глава да отсече!
Ако не би чудо станало,
не би се песен запяло!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011