* * *

Мързелива невеста

Зажени се момче аджамия,
че си взема булка прехвалена,
много била работлива,
че я взема, у тях я кара,
в техни широки дворове
и я в къщи заведе,
на шарен креват постави,
булка да си малко почине.
Мина се малко, не много,
около цяла седмица.
Момче си нива обикаля,
нивата вече узряла,
че се момче завърна,
впрегна си кола с волове,
зема паламарки, сърпове
и си булка извика,
та на кола се качила.
На нива двама отиват,
нива голяма да жънат.
Булка от кола подскочи
и си към нива погледна,
нивата й се видя голяма -
набързо нива обикаля
и при кола се върнала.
Тогиз се на болна преправя,
в колата е булка легнала,
на момче тихом думаше:
- Ой, те тебе, момче аджамия,
я земи, впрегни волове,
дома ме бърже закарай,
болна съм, мъжо, ще умра!
Да идем, мъжо, да идем,
при баба Михалица - дърта докторица,
картите тя ще да хвърля,
на мен ще да гледа,
дано ме, либе, излекува,
ще умра млада невеста.
Грабна се момче, отиде
при баба Михалица - дърта докторица.
Картите хвърля и гледа,
и се под мустак подсмихва:
- Да идеш, момче, у вази,
черна кокошка заколи,
три годишна ярка да бъде,
наточи вино червено,
вино тригодишно,
три пъти претакано,
да стане булка да хапне,
кокошката да изяде,
виното да си изпие,
виното, тригодишното -
тогаз ще булка оздравей,
нива голяма ще жъне.
Но булка пак не оздравя,
изяла черна кокошка,
изпила червено вино.
Момче я кара да стане,
но булка още не става,
тя се на болна преправя:
- Да идем, мъжо, да идем
при баба Михалица - дърта докторица,
картите тя ще да хвърля,
на мене тя ще да гледа,
дано ме, либе, излекува,
ще умра млада невеста.
Грабна се момче, отиде
при баба Михалица - дърта докторица,
картите хвърли и гледа,
и се под мустак подсмихва:
- Ще вземеш, момче, да идеш
в тая гора зелена,
ще отсечеш дърво неокастрено,
отдолу да бъде с джупор.
Вдигни си булката млада,
та я почни с дърво неокастрено -
веднъж долу, два пъти по средата
и леко по главата.
Тогаз ще булка оздравей
и нива голяма ожъне.
Това е цяр за млади булки,
де се на болни преправят.
Наздраве, редом дружина!
Нека е весела трапеза,
от сега дор до века.
Със тая моя цигулка,
намрази ме мойта си булка.
Вечер излизам по механите,
та забавям там мъжете,
та им се карат жените,
а те се леко отплащат -
с тоягата по гърбина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011