* * *

Мързелива невеста

Тръгнали са мъж и жена, оле мари, мамо,
жътва да жънат, мамо, на голяма нива.
Пуста жена, голям дявол, оле мари, мамо,
разболя се, разохка се, оле мари, мамо:
- Оле, мъжо, каква нива, оле мари, мамо,
и трънлива, и буренлива, оле мари, мамо,
оле, мъжо, разболях се, вече ще да умра.
Заведи ме, абре, мъжо, долу във селото,
намери ми млада жена, още нераждала,
да ми меси топла пита, абре, мили мъжо,
да заколи млада ярка, дето не е несла,
дето не е несла, мъжо, дет не е мътила,
да намериш, абре, мъжо, тригодишно вино,
тригодишно вино, бре, мъжо, вино червено,
струва ми се да си хапна, оле абре, мъжо,
да си хапна, да си пийна, че ще оздравея.
Ах, че я заведе мъжът й долу в селото,
завила се пуста жена в четири юрганя,
зачудил се, замаял се мъжа й що да прави,
че отиде във гората, оле мари, мамо,
че отсече, мари, мамо, тригодишно дърво,
и се върна в къщи жена да лекува.
Кат започна да налага, оле мари, мамо,
един път отгоре, един път отдолу,
един път отдолу, мамо, един път в средата.
Болна жена бърже става, оле мари, мамо,
и на нива пак отишли, оле мари, мамо,
започнали пак да жънат, оле мари, мамо,
болна жена хем жънела, оле мари, мамо,
хем жънела, хем пеела, оле мари, мамо:
- Пусти мъже, пък че хитри, оле мари, мамо,
че си знаят как да церят женски дяволии!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011