* * *

Мързелива невеста

Тренка сака, Тренка зема,
Тренка нече да работи,
току лежи, та па ръжи.
Кога пойдем на оране,
омесим ю погачица,
омесим ю кол-баница,
закольем ю кокошчица,
принесем ю кирта вино,
по киртата пулпас вуна.
Кога дойдем от оране,
от погачицата - ни трошица,
от кокошчица - ни кошчица,
а па пулпас вуна -
ни влачена, ни предена.
Та се чудим, та се дзверим,
та се дзверим, що да правим!
Собрали се, набрали се,
собрали се млого жени.
Я си ойдо, на жени се молим:
- Кажете ми, жени, кажете ми, майки,
коя е стара, баба да ми е,
коя е по-млада, стрина да ми е,
коя е най-млада, роднина да ми е!
Кажете ми, жени, учете ме, майки,
що да правим с моето либе,
с моето либе, толко мързеливо?!
Избрало се е, избрало се е
най-старата баба:
- А, мили синко, и тава ли,
мили синко, баба да те учи!
Отиди си у горица,
отсечи си суровица,
па се върни дома,
фукни я по главица,
по главица, по гузица,
па че видиш нещо.
Си послушал стара баба,
отсякъл си суровица,
па си дошъл дома.
Познала га пуста жена,
дека че я бие,
па се моли и се кланя,
сичко да приготви
и на оране д'иде.
Приготвил ю сичко -
баница, погачица,
по погачица кокошчица...
Ка дошъл от оране,
погачицата цела стои,
а баница непипната,
кокошчица цела стои,
кирта вино не пивната,
пулпас вълна - извлачена,
извлачена и запредена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011