|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива и сготвя детето си заради любовник
- Е, Петкано механджийко,
продаваш ли руйно вино?
- Продавам си руйно вино,
ама си имам мъжко дете;
що сборуем - все разбира,
а що чуе - все кажуе,
все кажуе на татка си!...
- Е, Петкано механджийко,
толку ли не ти текнуе?
Стани утре мошне рано,
мошне рано у неделя,
па си стави котле вода;
я ке дойдам, ке му бричам,
ке му бричам руса глава,
ке му сечам руса глава!
Стана Петкана, стана,
стана рано у неделя,
завалила силен огън,
загреяла котле вода,
па е дошел жълт евреин,
не ми бричи руса глава,
току му взема руса глава...
Жълт евреин отговаря:
- Е, Петкано механджийко,
дека гробо ке му биде?
А макя му отговаря:
- Гробо, море, да му биде,
да му биде у яслите.
Млад Георги на пазар бил,
на сон го змия ухапа,
па му вели и говори:
- Стани, стани, да си идем,
детето ти е утепано!
Разбуди се млад Георги,
разбуди се, уплаши се,
и си викна на дружина:
- Дружина, бракя да сте,
насон ме люта змия ухапа -
дете ми е утепано,
гробо му е у яслите!
Па стана млад Георги,
оседла си врана коня,
коня води, скоро оде,
леб носи, гладен, не яде,
вода гази, вода не пие,
сал по-скоро дома д' иде.
Па си дойде нокьно време,
нокьно време на полунокь.
Често клюка, редко вика:
- Слезни, слезни, е, Петкано,
е, Петкано, отвори ми!
Слезна Петкана, отвори му.
И си гледа горе-доле,
да си види мъжко дете,
мъжко дете Костадинче.
Па си викна на Петкана:
- Е, Петкано механджийко,
камо ми е мъжко дете,
мъжко дете Костадинче,
да прифане врана коня,
да го върже на яслите?...
- Е, Георги домакино,
ти биди жив и язека -
умрело ни мъжко дете
и му правих девет дена...
- Е, Петкано механджийко,
да ме водиш на гробо му,
дека си го закопала...
Па му вели и говори:
- Дъжд завърна, порой дойде,
порой дойде - занесе го!
- Е, Петкано механджийко,
я сум си сон сонило,
оти е дете утепано,
и гробо му е мегю яслите,
кажи, Петкано, що да правим,
що да правим с тебека -
дали свекя кье ми светиш,
или служба кье ми служиш?
А Петкана отговара:
- Не ти служба служам,
а свекя кье ти светам!
И си ойде млад Георги,
па си купи ока катран,
и си купи три рогожи,
увърте ги в църни катран,
па я уви Петкана,
запали я в среди двори -
да му гори ясна свекя...
Щип - Македония (ИНЕМ 7/1927, с. 128, № 1; =Стоилов, А. П. Македонски
народни умотворби. /Сост. и ред. д-р Марко Китевски. Скопjе, Ин-т за македонска
литература, 2000, с. 75, № 32).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|