|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Луд гидия
- Стояне ле, салмала гидийо,
пашата те вика, Стояне:
"Де да е Стоян, да дойде!"
И Стоян стана, отива,
наметна кожух на рамо,
запали лула тютюнска,
та при кадия отиде,
та на кадия думаше:
- Кадийо льо, селски запчийо,
защо ме викаш, кадийо?
- Стояне ле, салмала гидийо,
три села на плач дойдоха,
все се от тебе оплачват,
от тебе и от брата ти:
"Де годе моми хубави,
все Стоян да ги пресрещне,
китките да хми отвземе,
китките, та от главата!
Де годе млади вдовици,
все Стоян да ги пресрещне,
дюлбюня да хми разбради,
детето да хим разплаче!..."
- Кадийо льо, селски запчийо,
който ме гони, я бягам,
който ме вика, я ходя!
- Стояне, салмала гидийо,
я да бях една девойка,
и я те на път срещнувах!...
Мустафа паша, дн. Свиленград; хороводна (СбНУ 25/1909, с. 70,
№ 82 - "Хубавец Стоян на съд, задето мами жените").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|