|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Луд гидия
Три села плачат от Станча,
от Станча, от делията -
Долна и Горна Липница,
и трето село Върбица.
Нето му момите моми,
нето му булките булки,
дилке ле, клети вдовици;
все Станчо да ги изпревари,
менците да им излее,
стомните да им напие.
Кат зачу Станчо таз дума,
паша си хабер проводи:
"Де да е Станчо, да дойде!"
Че си кончето уседна,
че се на конче преметна,
право при паша отиде.
Станчо на паша думаше:
- Защо ме викаш, пашо ле?
Паша на Станчо думаше:
- Станчо ле, луда гидио,
защо три села плачат от тебе,
три села плачат от тебе -
Долна и Горна Липница,
и трето село Върбица?
Станчо на паша думаше:
- Хай ми те тебе, пашо ле,
как да не отида, пашо ле, -
една ме вика на пътя,
друга ме вика над пътя:
"Я ела, Станчо, у дома,
топла съм пита месила,
червено вино точила,
я ела, Станчо, да ядем,
да ядем, Станчо, да пием,
сладичко, Станчо, да заспим!"
Стефан Стамболово, Великотърновско (Стоин-ССБ, № 2268 - "Три
села плачат от Станча").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|