* * *

Луд гидия

Мехмед засвири тамбура,
девойки хоро играиха,
невести песни пеяли,
и тези църни вдовици,
старите сеир гледали,
юнаците камен фъргали.
Старите му велят и говорат:
- Мехмеде, море, Мехмед,
кадия пуснал музур
тебе да ти погубет
на царувото мехкеме,
на царувата съдба.
Викнал Мсхмед да плаче,
я Стойна Попова гайрет му чини:
- Мехмеде, море, Мехмед,
Мехмед каракашлиа,
ей гиди, сърце бъзово що си имал,
не бой се, Мехмед, не бой се,
павтите ке продадиме,
тебе не те даваме;
гердани ке продадиме,
Мехмеда го не даваме.
Не бой се, Мехмед, не бой се,
и ние с тебе ке дойдиме!
Кинисал Мехмед да ходи
с триста девойки пред него,
и с триста невести по него,
и ониа църни вдовици.
Да отидоха на царското мехкеме
и на царската съдба,
Мехмед вели и говори:
- Селям алеким, кадия ефендия!
- Алеким селям, Мехмед каракашлиа!
Одговори кадията:
- Мехмеде, море, Мехмед,
що е тоа чудо од тебе,
три села плачат од тебе,
хем яка давия чинат,
рънци, пръсти кършат,
хем од тебе кататеси метат,
ти му си любел момите,
и тиа младите невести,
и тези църни вдовици
Що е тоа чудо од тебе,
Мехмеде дели делия,
сос тая коня дойриа,
и сос сабята две пари,
и сос тамбурата три пари,
и сос шапката пол пари,
та зорбалик чиниш с тиа,
и да му любиш момите?
Тогай викна Стойна Попова:
- Ой, кадия ефендия,
Мехмед кабаат нема.
Я земи ти тамбура да свириш,
Мехмед хоро да играе.
Тогай кадия ефендия
взема тамбура да свири,
стана Мехмсд да играе
с триста девойки пред него,
и с триста млади невести по него,
и сос тиа църни вдовици.
Пак викна Стойна Попова:
- Я земи, Мехмед, ти тамбурата!
Свирна Мехмед тамбурата,
стана кадия ефендия да играе
сос сите музури по него.
Тогай кадията вели и говори:
- Ой, море села, три села,
Мехмеде да го гледате,
Мехмед кабаат нема,
Мехмеде да го гледате,
на джохап не може да ми дадете.
Се върна Мехмед наназад,
пак фатиха хорото
на това вършило Стойнино,
под тая сенка брестова
Мехмед каракашлиа,
момите стоят каршиа
сос зелен бардак ракиа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011