|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Луд гидия
- Ахмеде, кузум, Ахмеде,
Ахмеде, куче краставо,
Ахмеде, криво колело!
Три села викат на тебе,
четвърто село станало -
не оста мома, ни булка,
ни чернокожа циганка
от Ахмед не целуната,
от Ахмед не закачена,
от Ахмед не ущипана,
от Ахмед не постисната.
Ахмеде, кузум, Ахмеде,
Ахмеде, куче краставо,
Ахмеде, криво колело!
Събрале са се, набрале,
от девет села по сто души,
па при пашата отишле,
и на пашата думале:
- Пашо ле, море, пашо ле,
юре, ми варе от Ахмеда,
Ахмеда, куче краставо,
Ахмеда, криво колело!
Пашата пратил,
та да си хванат Ахмеда.
Момите плачат, не плачат,
булките плачат,
най-много плаче и жали,
на стари попо жената.
Тя си Ахмеду думаше:
- Ахмеде, кузум, Ахмеде,
когато те пита пашата,
ти да му речеш, Ахмеде:
"Която ме вика - аз ходя!"
Копривщица, Пирдопско; зап. Л. Каравелов (Каравелов-Лавров, №
172).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|