|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Луд гидия
Ми се собрале кметои,
кметои, наши кнезои,
дигнале стропи на рамо,
модрине шапки под мишка,
право търговат пред паша,
пред паша, ем пред кадия:
- Кадия, наш ефендия!
Бог да ти прости царщина,
право да ни гледаш давия,
що й ова золум Мевмеда?
Три села Мевмед ошета,
четвърто село Мартина.
От три села залюби
они църнооки циганки.
они дробни девойки,
они калеши нейести.
Елена измет чинеше,
Румена вода носеше,
Мария танец търгаше.
Мевмед со конче играше,
Мевмед со конче дория,
со вражка тамбура свиреше.
Мевмеда ми го фатиа,
во зандан ми го туриа,
тежки букаги на ноги,
свилени гайтани на ръки.
Железно Речане, Гостиварско - Македония (Пенчев Вл., Ан. Анчев,
Михаил Арнаудов - една научна командировка в Македония. С., 1999, № 361 - "Золумът
на Мехмед").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|