* * *

Луд гидия

Три села на плач излезли -
Горна и Долна Липница,
голямо село Върбовка.
Че въз пашата отишле,
от Мехмед сирак да плачат,
че на пашата думаха:
- Пашо ле, мюйлет-башийо,
"аман" сме, пашо, викнали
от Мехмед, сирак Мехмеда -
нито ни са жените - жени,
нито ни са момите - моми,
ни вдовиците - вдовици.
ни булките кадъни,
ни чернооки циганки,
ни дългокоси българки...
Паша се люто разсърди,
повика трима гавази,
че на гавази думаше:
- Ой ми ва вази, гавази,
я да идете, гавази,
Мехмеда да си найдете,
найдете и намерите,
Мехмеда тук докарайе!
И гавази са отишле,
че са Мехмеда найдили,
найдили и намерили,
долу в долната махала,
най на новата механа,
ядеше Мехмед, пиеше -
печено агне ядеше
и руйно вино пиеше;
до две му гайди свиреха
и две му моми играят;
две булки диван седяха,
руйно му вино заливат,
една се друга караха
коя чашката да напий!...
И гавази са отишле,
и на Мехмеда думаха:
- Я калкан, калкан, Мехмеде,
паша ни за теб проводи!
Мехмед гавази думаше:
- Ой ми ва вази, гавази,
я почакайте, гавази,
да ида конче да взема,
че въз пашата да идем.
Че стана Мехмед, излезе,
че въз баба си отиде,
и на баба си думаше:
- Олеле, бабо, олеле,
паша е за мен проводил!
Баба Мехмеди думаше:
- Не бой се, баба Мехмеде,
ти като идеш въз паша,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям да дадеш
и скута да му целунеш,
че назад да си отстъпиш,
че на пашата да речеш:
"Пашо ле, мюйлет-башийо,
я право съди, пашо ле,
я бягай, пък аз да съдя!
Кому съм къща разсипал,
кому съм врата изкъртил?
Дето ме викат - отаждам,
дето ми отварят - аз влязвам!"
Че си взе Мехмед кончето,
че въз пашата отиде -
отдалеч му се поклони,
отблизо селям му даде,
та че му скута целуна;
извади шепа жълтици,
че ги на паша подаде,
та че си назад отстъпи,
че на пашата думаше:
- Я право съди, пашо ле,
я бягай, пък аз да съдя!
Кому съм къща разсипал,
кому съм врата изкъртил?
Дето ме викат - отаждам,
дето ми отварят - аз влязвам!
Я стани, пашо, я стани,
облечи мойта премяна,
аз ще облека твоята;
възседни мойто конченце,
аз ще възседна твоето,
че из улици ще минем.
Та че се паша премени
с Мехмедовата премяна,
пък Мехмед с пашовата.
Че възседнаха конете,
из улиците отишле -
всяка си порти отваря
и на Мехмеда думаха:
- Ела, Мехмеде, у дома,
топла съм пита месила
и яр кокошка заклала!
Като си видя пашата,
че на Мехмеда думаше:
- Иди, Мехмеде, къде щеш,
прави, Мехмеде, какво щеш!
Аз да съм млада девойка,
аз Мехмеда ще викам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011