* * *

Луд гидия

Сам се е Мехмед пофалил
на кадийското кафене,
на кадийското, на везирското:
- Барем ми се е знаело,
та па ми се е помнило,
що съм ергенин походил,
всички съм моми полюбил,
млади невести одомил
и кадийските и двете,
и везирските и трите!
Пошло е поплак от Мехмед:
- Кадио, млади назио,
я право съди, я стани!
Разярил се е кадио,
па прати двама жандари,
та си хваная Меймеда,
и ситен синджир на шия,
и белезници на ръце
и букагии на нозе.
Разбягали се момите
пред всяка порта по една,
пред кадийските дори две,
пред везирските дори три.
Първа му вели, говори:
- Ах нека, нека, Меймеде,
кво ти прилега синджире,
като на мома гердана.
Втората вели, говори:
- Кво ти приличат белезниците,
като на мома гривните.
Трета му вели, говори:
- Ах нека, нека, Меймеде,
кво ти приличат букаите,
като на мома кондурите.
Четвърта вели, говори:
- Ах нека, нека, Меймеде,
че ме сънощ лъгало,
та съм без сон останало.
А пета вели, говори:
- Ах нека, нека, Меймеде,
че си ме везден лъгало,
в разбой не съм влезнало,
черчефа ми е остало.
Па затвория Меймеда...
Дошло е ден хубав,
ден хубав, Гюрговден,
па се събраха момите,
нафатаха се шест хора,
шест хора да играят.
Викна момите дружките:
- Дружки ле, мори, акранки,
ние сме тука триста,
по грош ке дадеме - триста,
по два ке дадеме - шестотин,
ке изпъниме авлия,
ке извикаме кадия,
ако ни пари не стигнат -
от равно чело алтъни,
от бели гърла гердани,
от кръстовете колани
и от ръцете бурмите,
и от нозете кондурите!...
Всичко ке дадеме
или к'им Меймед пущиме.
Нафатали се шест хора -
първото хоро - момници,
второто хоро - вдовици,
третото хоро - невести,
четвърто хоро - циганки,
пето хоро - влаинки,
шесто хоро - гракинки.
- Кадио, млади назио,
да ни пущи Меймеда,
да ни подрънка авлия.
Извикал се е кадия:
- Аз не съм го затворил,
Меймеда го затворихте,
го затворихте вие селата -
наеднаж дойдоа шест села,
шест села с поплак!
Метнал кадия ключове,
натрупали се момите -
Една затвор отваря,
втората синджир отвързва,
третата бурми отвръща,
четвърта букаи отключва,
пета му дрънка подава,
шеста се на хоро фаща.
Нафатаха се шест хора,
задрънкал е Меймед, запоял.
Постоял кадия, погледал,
съблекъл си е джубето,
та се е фанал на хоро.
Потракал кадия, поиграл,
извикал се е кадия:
- Сопри си, Меймед, дрънката,
разигра ми се сърцето,
да си събера душата!
Алал да ти са, Меймед,
селата, Меймед, момите
и кадийските и двете,
и везирските и трите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011