|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Луд гидия
- Либе Мехмеде, Мехмеде,
три села викат на тебе,
три села и три градове, (2)
че си залибил, излибил
триста все бели българки,
и триста руси влахинки,
и триста жълти еврейки.
Кога те паша повика,
как ще се, либе, отдумаш,
кога те тебе клеветят? (2)
Мехмед й дума думаше:
- Не бой се, либе, не бой се,
какво съм язе направил -
при него ще се разправя.
Па го карале, карале,
чак при пашата завеле.
Мехмед е скърбен, отчаян
и си е жално погледнал:
- Отвържете ми ръцете,
па ми вържете краката,
па ми подайте, подайте
със свирка да си посвиря.
Отвързали му ръцете,
па му вързали краката,
медна му свирка дадоха
и Мехмед с нея засвири.
Пашата дума, говори:
- Т'ва ли е Мехмед лошия,
що села викат по него,
три села и три градове?
Я свири, Мехмед, я свири,
а вие всички слушайте -
я да бех млада девойка,
и я да съм го залибил!...
Бъзовец, Ломско; трапезна (Стоин-ТВ, № 3680).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|